Списъкът на седемте

— За да разберем, трябва да се справим с този ръждясал катинар — въздъхна Лари. — Нещо се опъва…

— Лари — не спираше въпросите си Дойл, — случайно да си се разходил в другата част на тунела, преди да стигнеш дотук?

— Не, сър… хайде, дявол те взел!…

— Питам, защото чухме нещо като стъпки от онази посока.

— Не знам нищо за това… ах, как ще те!… — Лари заблъска с все сила по упорития катинар.

— Задръж за малко, Лари! — нареди Спаркс.

Лари спря. Ехото от последния му удар заглъхна и в спусналата се тишина чуха същите провлачени стъпки, приближаващи от юг. Само че сега бяха малко по-нестройни, като че ли бяха смес от три, четири, а може и пет чифта крака и не беше ясно дали наистина са повече от един, или това е само странна игра на акустиката в този тунел.

— Продължавай, Лари — каза Спаркс и се премести малко по-близо до завоя.

— Мога ли да ти помогна с нещо, Лари? — предложи услугите си Дойл.

— Не виждаш ли, че работата е за един човек? — прояви за пръв път раздразнителност Лари.

Спаркс вдигна по-високо факлата, за да огледа стените. Видя в скритата до момента ниша втора факла, взе я, запали я и я подаде на Дойл.

— Мислиш ли, че са сивите качулки? — тихо го попита Дойл.

— О, те се движат доста по-чевръсто от това, което чуваме в момента, не си ли съгласен?

— Да.

— От друга страна, ако някой нарочно е затворил капака с намерението да ни заклещи тук, логично е да се предположи, че е преценил, че нещо ще се опита с всички средства да ни попречи да се измъкнем.

Стъпките се бяха приближили застрашително, така че се чуваше шляпането им във водата. Но по-лошото бе, че като че ли ритъмът им се бе ускорил.

— Вече са повече от един — отбеляза с увереност Дойл.

— На мен ми звучат като десетима.

Дойл и Спаркс се отдръпнаха от завоя.

— Не е лошо да побързаш, Лари — за пръв път настоя Спаркс. — Иначе може да стане много късно.

— Стана! — възкликна Лари, измъкна катинара от халките и се обърна към тях: — Имам нужда от помощта ви, джентълмени.

Тримата се вкопчиха в едното крило на вратата и задърпаха с всички сили. Ръждясалите панти протестиращо изскърцаха, но неохотно поддадоха. Дойл си позволи да се озърне и видя смътните очертания на колона високи черни фигури — изплуваха от тъмнината на петнайсетина метра зад тях.

— Хайде, дявол да го вземе! Хайде! — изпъшка Спаркс.

Вратата се отвори само няколко пръста. Спаркс и Дойл пуснаха факлите и задърпаха с всички сили, но при всеки напън вратата отстъпваше съвсем по малко. Лари успя да се вмъкне през тесния процеп и забута срещу тях. Пантите извиха като ранен бивол и вратата поддаде с още един пръст. Дойл пак се осмели да погледне зад гърба си. Високите силуети се бяха подредили в редица — ъгловати, непохватно движещи се, размити от полумрака човешки фигури, които с клатушкане напредваха към тях. Бяха доста повече от десет. Очевидно бе, че виждат трите си жертви, защото от глутницата се разнесе едновременно издаден звук — отвратителен, напомнящ задъхано изръмжаване с къркореща в гърлото кръв. Тримата ожесточено се нахвърлиха върху вратата и тя отстъпи с още два-три пръста.