Драконът
- Автор: Кристенсен Том
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 9786191610433
- Переводчик: Василена Старирадева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Драконът». Краткое содержание книги:
В Норвегия от затвора е освободен финансистът Йоаким Жаклин. Полицията следи всяка негова стъпка, непознати го подслушват със супермодерна апаратура, а журналисти искат да разберат защо е предпочел да отиде в затвора, но да мълчи по време на съдебния процес по обвинение в крупни финансови престъпления. Той обаче сега иска само едно – да си върне сина, който се е отчуждил от него през времето, прекарано в затвора.
Междувременно високо в политическата власт един министър се кани да приема поздравления за добре свършената си работа по време на кризисна ситуация в чужбина, ала това, което не му дава мира, е мисълта: Никой не бива да разбере за операция Дракон !
Но Далайла, Йоаким и едно петнадесетгодишно момче, в чиито pъце попада дипломатическо куфарче с особено важна информация, са на път да променят всичко.
След шеметна кариера в банковата сфера, индустриалния мениджмънт и международното финансово консултиране Том Кристенсен се превръща в един от най-популярните норвежки автори в криминалния жанр. Най-успешните му трилъри са Дракона и, Царството на мъртвите. Носител е на наградата Ривертон за най-добър криминален роман.
– Здравейте!
Те колебливо спряха и заподскачаха от нетърпение да продължат по-нататък и да се скрият от дъжда.
– Къде са всички боклукчийски контейнери? – попита тя.
– А? – облещи се едното и трябваше да разтърка очи заради проливния дъжд.
– Къде си изхвърляте боклука? – викна Ингер.
– Ето там – провикна се другото момиче, леко се обърна и посочи – зад онзи блок. Косата му се беше прилепила за главата.
– Благодаря – каза Ингер, но гласът ѝ потъна в звука от една свирепа гръмотевица.
Момичетата изпищяха в един глас и след това побягнаха с всичка сила, изчезвайки в блок "Б".
Ингер разтърси глава и се затича в онази посока, която малкото момиче беше посочило.
Когато свърна зад ъгъла на съседния блок, петдесет метра по-нататък го видя – мястото, където беше контейнерът за отпадъци. Дълга, тясна пристройка с ламаринен покрив. Тя стигна кашляща и запъхтяна под покрива, пое си дълбоко дъх няколко пъти и се огледа, опитвайки се да се ориентира в обстановката.
– О, не – помисли си тя. – Толкова са много.
Извади мобилния си от джоба на якето и набра последния номер, от който Йоаким ѝ се беше обадил.
– Стигна ли? – попита Йоаким.
Ингер погледна към редиците с боклукчийски контейнери, слабо осветени от разпръснати лампи под течащия покрив
– И сега тя го забеляза. Стичаше се вода от много места и надолу по огромните пластмасови капаци.
– Тук има толкова много контейнери, не знам откъде изобщо да започна. Онова момче още ли е при теб?
– Да – отвърна Йоаким. – Почакай малко.
Ингер дочу неясни гласове на заден план. Веднага след това Йоаким отново се обади.
– Той казва, че е контейнер номер три или четири вляво от теб. Заровил е плика в боклука, обяснява той. Контейнерът е бил доста препълнен. Пликът бил кафяв.
– Изчакай за малко – помоли тя.
Жената отвори капака на контейнер номер три и надникна вътре. Точно както си и мислеше.
– Йоаким? Контейнерите вляво са за събиране на хартия. Попитай го дали е хвърлил плика в някой от тях, но със син капак, или пък в обикновен контейнер.
Йоаким отново изчезна за момент. След това се върна. Изръмжа.
– Казва, че не си спомня съвсем и че може би всъщност е било в някой от десните кофи, но все пак номерът е три или четири.
– Ще потърся – рече Ингер. Тя отиде до контейнер номер три и отвори големия черен капак. Вонята я порази. Тук определено имаше боклук. – За малко ще изключа мобилния и ще търся. Ще ти се обадя скоро.
Тя затвори, пъхна телефона и започна да вади смърдящи найлонови торби, пълни с боклук – един по един. Потръпна няколко пъти заради силната неприятна миризма. Миришеше дори по-лошо и по-лошо, колкото по-надолу ровеше тя.
Извади залепнали пликове и ги остави до контейнера, вдигна скъсани торби и друг изпадал боклук, подпря се на ръба и продължи да търси.
– Трябва да го намеря – мислеше си тя, – трябва!
98.
– Помисли си отново – призова мъжът и хвана здраво ръката на Мартин. Някакви пътници на перона любопитно ги гледаха. – Кой контейнер за отпадъци беше?
– Номер три или четири – рече той и вдигна рамене. Той се опита в отговор да погледне предизвикателно.
Но пликът го нямаше там. Младежът беше пъхнал пощенския плик в един от контейнерите малко по-нататък, но не помнеше в кой точно. Освен това съдържанието беше разрушено. Но документите все още си бяха наред. Може би можеше да го каже? Не беше казано, че непременно той беше унищожил съдържанието. По дяволите, защо не се беше сетил за това по-рано? Може би все пак имаше как да получи десетте хиляди крони...
– Или може би пък беше по-нататък – додаде Мартин и се престори, че усилено мисли. – О, впрочем, май беше така. Беше един от контейнерите малко по-надолу.
Мъжът се втренчи ядосано в него.
– Струва ми се, че беше... номер шест или седем.
– Ела – рече мъжът изведнъж, – да вървим.
– Но къде отиваме? – попита Мартин.
– Ще ни покажеш къде си хвърлил плика – обясни другият.
Йоаким набра номера на Ингер, когато минаха през отворените врати и влязоха в метрото, което току-що беше спряло. Тя веднага вдигна.
– Невъзможно е – отчая се тя. – Почти съм стигнала до дъното на контейнера, а тук няма никакъв плик. Някакви хора се появиха и изхвърлиха боклука си, а... ти разбираш, че те се чудеха с какво се занимавам аз – меко казано.
– Пликът не е там – заяви Йоаким.
– Какво?!
– Момчето твърди, че не си е спомнило правилно. Било оставило плика в един от контейнерите по-надолу. Сега е убеден, че е номер шест или седем.