Саблено море

Уолфгар вдигна очи и видя Робилард да го наблюдава от прохода, заметнал дебело, кафяво одеяло върху магьосническите си одежди.

— Какво… — понечи да попита варваринът, но това моментно разсейване му струва прекалено скъпо и той полетя надолу.

Приземи се върху една скална издатина пет-шест метра по-надолу, но веднага се изправи и погледна нагоре. Видя Робилард да се спуска към него с алебардата в ръка и без изобщо да докосва земята. Докато се приближаваше, магьосникът вдигна още няколко от вещите, които Уолфгар беше изпуснал, а след като ги остави до него, отново се издигна нагоре. Когато най-сетне събра всичко, той лекичко се приземи до варварина.

— Не очаквах да те видя тук — рече Уолфгар.

— Аз също — отвърна Робилард. — Бях сигурен, че ще избереш южния път. Дори изгубих облога, който бяха направил с Донарк, кормчията.

— Парите ли си искаш? — сухо попита варваринът.

Робилард сви рамене:

— Може би някой друг път. Нямам особено желание да оставам в тази отвратителна пустош повече, отколкото трябва.

— Е, аз си върнах вещите, а и не съм тежко ранен — заяви Уолфгар и като изпъчи масивния си гръден кош, вирна брадичка — магьосникът бе свободен да си върви още сега.

— Но не си открил другарите си — обясни Робилард. — И надали ще успееш без моя помощ. Така че — ето ме тук.

— Защото си ми приятел?

— Защото капитан Дюдермонт е твой приятел поправи го магьосникът и изсумтя, виждайки ироничната усмивка на Уолфгар.

— Имаш ли магии, с които да ги намериш? — попита варваринът.

— Имам магии, с които можем да прелетим на планината — обясни Робилард. — Както и такива, с които можем да се придвижваме от място на място. Така много бързо ще проучим всички живи същества, които се навъртат наоколо. Остава ни единствено да се надяваме, че приятелите ти са сред тях.

— А ако не са?

— Тогава ти предлагам да се върнеш в Града на бездънните води.

— На борда на „Морски дух“?

— В Града на бездънните води — натърти магьосникът.

Уолфгар сви рамене. Не искаше да влиза в спор, който можеше да се окаже безсмислен — смяташе, че Дризт и останалите са тръгнали да търсят Щитозъб, а в такъв случай най-вероятно бяха някъде тук, живи и невредими.

Все още не бе напълно сигурен, че изборът, който бе направил в Лускан, е правилен; все още не бе сигурен, че е готов за това и че наистина го иска. Как ли щеше да реагира, когато отново ги видеше? Какво щеше да каже на Бруенор и какво щеше да стори, ако джуджето, твърдо решено да брани Кати-Бри до смърт, се нахвърлеше отгоре му и се опиташе да го удуши с голи ръце? И какво щеше да каже на Кати-Бри? Как да я погледне в очите след онова, което й беше сторил?

Всички тези въпроси го връхлетяха едновременно сега, когато вероятността да намери някогашните си приятели, внезапно бе нараснала неимоверно.