Избраница
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-03-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Избраница». Краткое содержание книги:
Междувременно първата задача на Денил е да се заеме отново с отдавна изоставеното от Върховния повелител Акарин изследване на древното познание за магията. То го повежда на невероятно, и изпълнено с непредвидени опасности, пътешествие към бъдещето - в което го очакват невероятни чудеса и страховити ужаси.
Ротан отново се приближи до прозореца и се загледа в седалището на Върховния повелител. През последните две нощи двете малки прозорчета в северното крило светваха. Ротан беше почти уверен, че Сония е там.
Сигурно ужасно се страхуваше! Сигурно се чувстваше в капан. Сигурно си пожелаваше никога да не бе влизала в Гилдията
Той усети, че стиска здраво юмруците си. Върна се в гостната и се спря пред остатъците от вечерята си.
„Какво да правя? Не мога да оставя всичко така”.
Той не спираше да си задава този въпрос. И всеки път отговорът бе един и същ.
Нищо.
Всичко зависеше от безопасността на Сония. Той искаше да излезе в коридора и с цяло гърло да се разкрещи за престъпленията на Акарин, но знаеше, че тогава Сония щеше да бъде първата му жертва. Смъртта й щеше да направи Акарин още по-силен. Той щеше да се справи с лекота с цялата Гилдия.
Ротан изпитваше ужасна необходимост да поговори с Лорлън. Имаше нужда от уверение, че Лорлън няма намерение да принесе Сония в жертва заради победата си над Акарин. Освен това се надяваше, че Лорлън не се е предал и е готов да продължи борбата.
Акарин им беше забранил да общуват, но дори Ротан да бе готов да рискува да потърси Лорлън, той не би могъл да го направи. Разпоредителят се е оттеглил в покоите си и почива. Щом разбра това, Ротан се притесни, че Лорлън може да е пострадал при сблъсъка с Акарин. Това го плашеше. Ако Акарин можеше да навреди на най-близкия си приятел, какво ли бе способен да причини на онези, които не го интересуваха толкова?
Може би Върховният повелител отдавна бе свикнал да убива и да използва чуждата сила. Може би се беше занимавал с това от години. Ротан се намръщи. Откога? Откакто бе станал Върховен повелител? От преди това?
Ротан не можеше да разбере откъде Акарин се е научил на черна магия. Смяташе се, че сведенията за нея са били унищожени преди векове. Висшите магове са умеели да я разпознават. Възможно с Акарин да е открил, че не всички източници, които са се съхранявали в Гилдията, са били унищожени.
А може би е започнал да практикува черна магия още преди да започне пътуването си. Може би целта му е била да научи повече за нея или просто да спечели време и да се позанимава на спокойствие, но далеч от Гилдията. Но ако Акарин се е натъкнал на черната магия по време на пътуването си? Ако случайно е открил познанието и го е използвал, за да засили силата си?
Напълно бе възможно там, където се криеше източникът на силата, да се намират и начините за откриването на слабото му място. Ако Акарин беше открил черната магия по време на пътуването си, го тогава някой друг също би могъл да го намери. Ротан въздъхна. Само ако можеше да напусне Гилдията, той щеше да прекара всеки ден в търсене на това познание. Но не можеше да си тръгне. Акарин сигурно го наблюдаваше. Едва ли умираше от желание да пусне Ротан да обикаля из Обединените земи, без да може да го надзирава.
Някой друг трябваше да го направи. Някой с време и възможности. Някой, на когото можеше да се довери. Устните на Ротан бавно се разтегнаха в усмивка. Той познаваше подходящия човек.
Денил.
Пламъкът на стотици факли потрепваше в прохладния въздух. Върху виещата се пред тях гигантска скала стотици други факли оформяха линия, която се виеше в чудноват зигзаг нагоре към небето. Около входовете на пещерите пламтяха огньове.
Равномерните удари на барабана задаваха темпото на гребците. Бавните песни отекваха в стръмните скали и странният им ритъм караше Денил да настръхва. Той погледна Тайенд, който се взираше с възхищение в съседните лодки. След няколкото седмици почивка младият учен беше възвърнал цвета на лицето си.
- Добре ли сте? - промърмори Денил.
Тайенд кимна и посочи корпуса.
- Клатенето почти не се усеща.
Откъм дъното на лодката се разнесе стържене. Гребците ловко скочиха на брега и издърпаха морския съд на пясъка. Тайенд се изправи, почувства ритъма на вълните, които се плискаха в лодката и внимателно скочи на брега в мига, в който те се отдръпваха. Краката му затънаха в мокрия пясък и той изруга.
Денил се засмя, също скочи на брега и тръгна по пясъка към пътеката, която бе осветена от два реда факли. Двамата пропуснаха покрай себе си погребалната процесия и последваха опечалените на почтително разстояние.
Всеки месец, при пълнолуние, хората от островите Вин посещаваха тези пещери. В тях се намираха гробниците на техните предци. Мнозина оставяха дарове и молеха духовете за милост. Някои гробници бяха толкова стари, че вече никой не ги посещаваше. Денил и Тайенд се запътиха към една от най-старите.