Друговремец

– Скучен цвят е кафявият, винаги съм си мислела така – рекох прагматично, опитвайки се да отложа малко развоя на събитията. Все имах чувството, че всичко се движи много по-бързо, отколкото ми се ще.

Джейми поклати глава усмихнат.

– Не, не бих казал това, сасенак. Никак не е скучен. – Повдигна косата ми с длани и я разстла. – Като водата на ручей е, когато минава над камъните. Тъмна по извивките и с малко сребро на повърхността, когато я улови слънцето.

Нервна и малко без дъх, аз се отдръпнах, за да взема гребена, който бях изпуснала на пода. Когато се изправих, Джейми ме гледаше.

– Казах ти, че няма да те моля да ми казваш неща, които не искаш, но си правя сам изводите. Колъм мислеше, че си английски шпионин, макар да не разбираше защо не знаеш келтски. Дугал мисли, че си може би френски шпионин и търсиш подкрепа за крал Джеймс. Но пък не разбира защо си дошла сама.

– Ами ти? – попитах го, докато дърпах една непокорна къдрица. – Какво мислиш?

Той наклони глава преценяващо.

– Би могла да си французойка, с този външен вид. Лицето ти е фино като на дама от рода Анжу. Но французойките често са бозави, а твоята кожа е като опал. – Той бавно прокара пръст по ключицата ми и усетих как кожата ми се стопля под докосването му.

Пръстът премина по лицето ми, от слепоочието до бузата, и приглади косата ми зад ухото. Останах неподвижна и се опитах да не помръдвам, когато започна да гали ухото ми с пръст.

– Златисти очи. Виждал съм такива, у един леопард. – Пок­лати глава. – Не, моме. Би могла да си французойка, но не си.

– Откъде знаеш?

– Разговарял съм доста с теб. А и те слушам. Дугал мисли, че си французойка, защото говориш езика добре – много доб­ре.

– Благодаря – рекох саркастично. – А това, че говоря френски, значи, че не съм от Франция, така ли?

Той се усмихна и ме погали по врата.

– Ву парле тре биен – но не толкова добре, колкото мен. Прекарах година във Франция, след като си тръгнах от замъка, и още две в армията. Мога да позная, че френският не ти е майчин.

Той бавно поклати глава и продължи:

– Испанка? Може би, но защо? Испания няма интерес от Шотландия. Германка? Със сигурност не. – Той сви рамене. – Но която и да си, англичаните ще искат да узнаят. Не могат да си позволят неизвестни. Клановете са неспокойни, а принц Чарли чака да отплава от Франция. Начините да разберат обаче не са много нежни. Знам от опит.

– А откъде знаеш, че не съм английски шпионин? Дугал доскоро е смятал така.

– Възможно е, макар да говориш и английски малко странно. Но ако е така, защо ще предпочетеш да се омъжиш за мен, вместо да се върнеш при своите? Дугал и затова искаше да се оженим. За да провери дали ще избягаш, когато се стигне дотам.

– Не избягах. Какво доказва това?

Той се засмя и се отпусна на леглото с ръка над очите, за да ги предпази от светлината на лампата.

– Проклет да съм, ако знам, сасенак. Проклет да съм, ако знам. Не се сещам за нито едно смислено обяснение. Като нищо може да си някоя от Малкия народ – и ми хвърли поглед изпод мишницата си, – но не, вероятно не. Твърде си голяма.