Танц с огледала

— Така си и знаех.

Морякът я потопи отново. И този път Алиса не успя да се подготви. Студът бе приветствано усещане, което успокояваше с обезчувствяване. Само гърдите й не ликуваха. Те отново пламтяха. Жената стискаше зъби в отказ, за да не отпие смъртта си.

По време на изваждането тя успя да си поеме достатъчно дъх. Но третото потапяне се оказа далеч по-мъчително. Главата й бе започнала да пулсира заради оттичащата се в нея кръв, краката й трепереха и се тресяха, а ноздрите бяха започнали да я болят заради нахлувалата в тях вода. Вече бе престанала да мисли за борба. Те щяха да продължат да я потапят, дори цяла нощ, ако се наложеше, докато не я прекършеха. Това беше едва третият път, а тя вече започваше да се огъва. Дали щеше да изтърпи още десет минути? Двадесет? Ами час?

Правя го заради Натаниел, помисли си тя. Заради сина си. Дори ако това означаваше позорна смърт. Неговото богатство щеше да оцелее.

Кратките изваждания от водата представляваха блажен отдих, който никога не беше достатъчен. В момент, когато безчувствието бе започнало да обхваща и ума й, тя се оказа извлечена върху дъските, където остана да трепери. Уорик отново се приведе над нея. Алиса видя, че той допира ръка до бузата й, но не почувства докосването му.

— Не искам нищо несправедливо, мила ми Алиса — каза той. На наводнените й уши се стори, че той се опитва да говори с бащинска топлота. — Трифектата е властвала твърде дълго. Време е и за останалата част от кралство Нелдар да започне да търгува и живее по избор, който не е налаган от вас. Вие следвахте потеклото си и се осланяхте на богатство, трупано от вашите предци. Но нищо не може да трае вечно. Може да се присмивате на името, което сме си избрали, но ние наистина сме лордове. Макар да не притежаваме собствени владения и благороднически произход, никой не може да се сравни с влиянието ни в Рамерата. Вие не можете да се сравнявате с нашата гъвкавост, с нашата решителност и с безкомпромисността ни. Ние се развиваме и процъфтяваме, защото сме по-добри, а не защото сме получили предимство по рождение. Ние сме бъдещето, а не вие, Алиса. Сега ще подпишеш ли?

Алиса лежеше на една страна, притиснала буза към грубите дъски. Зачервените й очи забелязаха сянка да пролазва по покривите.

— Няма — дрезгаво изрече тя. — И ти няма да успееш да ме принудиш.

— Нима? — осведоми се Уорик Сън. — И на какво се дължи тази ти увереност?

— Защото ще умреш.

В този миг Зуса се приземи сред тях. Остриетата й пръснаха кръв от околните тела. Движенията на безликата представляваха истински спектакъл: тя бе скочила сред тълпа от почти петдесетима. За цялото време, през което я познаваше, Алиса не я бе виждала да се сражава по подобен начин, дори и срещу тъмния паладин. Тя не се стараеше да блокира удари, а се осланяше единствено на бързината си. Тя се извиваше, отскачаше, стрелваше, а кинжалите й разсичаха гърла, гърди и очи.

— Спрете я! — изкрещя Стърлинг. Прекалено слаба, Алиса се опита да измести глава, за да продължи да наблюдава битката. Подир първоначалната изненада моряците се бяха прегрупирали и атакуваха на свой ред. Безликата вече не нападаше със същата бързина; много от ударите й пропускаха или биваха отблъснати. Но въпреки това телата около нея продължаваха да се увеличават. Това даваше надежда на Алиса.