Студена кръв

Климент седна до една маса, облегна се на стената и замислено загледа помощника си, който с дълга дървена лопата вадеше изпечения хляб, след което мяташе нов. Това напомни нещо на писаря, в главата му се завъртя смътна мисъл, но в този момент вратата се отвори и тя бързо отлетя.

В стаята влетя проигумен Лазар, лицето му беше зачервено, а гърдите му се надигаха учестено. Расото му висеше раздърпано, личеше, че е бързал. Зад него запъхтени влязоха Герасим, Велизар и Захарий. Малоумният Йосиф се влачеше най-отзад.

- Случило ли се е нещо, братко? - попита писарят и се изправи на мястото си.

- Затворничката я няма! - уплашено съобщи Лазар. - Избягала е! Минала е през стената и се е изпарила!

- Казах ви, че тя е убийцата! - провикна се Герасим. - Демон, който не може да бъде спрян нито от ключ, нито от решетка! Сатана! Гилу!

Останалите шумно се съгласиха с него, започнаха да викат и отправят обвинения към писаря, че не се е отнесъл по-сериозно към предупрежденията им.

- Някой видял ли е как е избягала? Кой пазеше килиите?

Монасите объркано се спогледаха.

- Никой не я пазеше - призна накрая проигуменът. - Не знаехме, че има нужда.

- Значи сте мислили, че тя е виновна за убийствата, че е демон, че е Гилу, а не сте оставили поне един човек пред вратата да я пази? - уточни Климент.

Лазар неуверено потри ръце и погледна към останалите за подкрепа.

- Не знаехме, че трябва да го направим - каза той.

- Тогава как знаете, че е минала през стените? Че е демон? Някой видял ли е това?

Монасите отново зашумяха, говорейки един през друг. Най-високо се издигна гласът на библиотекаря Велизар.

- Няма нужда да виждаме каквото и да било! Ясно е какво е станало! Гилу е избягала през заключената врата! Това е!

Останалите го подкрепиха. Писарят поклати глава.

- Нищо такова не се е случило. Аз я пуснах. Тръгна си преди малко.

- Ти!... Ти!... - Лазар не можеше да повярва на ушите си. - Но как?... Защо?...

- Това е предателство! Измяна! - закрещяха един през друг останалите.

Климент се отпусна на стола и изчака монасите да се успокоят.

- Разпитах Косена преди малко - каза накрая той. - Сигурен съм, че няма нищо общо със ставащото в манастира! Смъртта на Пацик го доказва. Затова я оставих да си върви. Достатъчно е преживяла.

- Но тя е издирвана!... Търсят я за магьосничество... - Лазар не можеше да си поеме дъх от възмущение.

- Братко - тихо отговори писарят, - ти не си ли бил преследван? Не са ли те търсили заради вярата ти? Това ли искаш да направиш? От гонен да се превърнеш в гонител? - Лазар не отговори. - Тя излезе през източната врата преди не повече от четвърт час. Който от вас иска, може да я настигне и да я предаде на властите.

Монасите замълчаха.

- А сега, ако ме извините, нека всички се върнем към задълженията си. Предполагам, че имате достатъчно работа.

Без да кажат и дума повече, братята си тръгнаха.

- Ами аз? - обади се магерникът. - Освободил си сестра ми, за което ти благодаря. Но няма ли да пуснеш и мен?