Студена кръв
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 978-954-398-410-7
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Студена кръв». Краткое содержание книги:
- Никой няма да си тръгва! Всички оставаме тук! - гласът на Климент беше тих, но категоричен. - Не искам повече да чувам и дума за това!
Монасите недоволно зашумяха.
- Че кой си ти да ни нареждаш какво да правим?! - извика Неофит, опитвайки се да си придаде смелост, а останалите го подкрепиха. - Ние сме монаси! Духовници! Имаме свободата да ходим, където искаме, и никой не може да ни спре!
- Не можеш да ни казваш дали да останем, или да си тръгнем! - добави и Велизар. - Не си дори духовно лице. Нямаш никаква власт над нас!
- Така е! Така е! - развикаха се и останалите.
- Имам! - писарят пристъпи напред, Корсис и Невестулката застанаха от двете му страни. - Тук съм по заповед на княза! Аз съм негов представител! Да се бунтувате срещу мен, значи да се бунтувате срещу него! Знаете как се отнася с бунтовниците Борис! В това ли искате да се превърнете? В предатели? - Климент тежко изгледа събралите се на групичка пред вратата недоволни монаси.
- По-добре да рискуваме князът да ни обяви за предатели, отколкото да свършим като него - Велизар посочи с глава трупа на леглото, но гласът му звучеше неуверено. Останалите монаси се сбутаха един друг, но никой не посмя да се противопостави повече.
- Ето какво ще направим и се надявам, всички да бъдат доволни - бавно каза Климент. - Проигумен Лазар временно ще оглави манастира. Ще му се подчинявате, сякаш е самият Пацик, и ще изпълнявате всичко, което ви каже. Аз и помощниците ми ще останем в манастира, докато не разкрием убиеца. Ако това не стане до утре вечер, ще потърсим външна помощ. През това време ще опеете и погребете Пацик и останалите убити така, както го изисква канонът. Съгласни ли сте?
Недоволно мърморейки, монасите закимаха с глави.
- А сега помогнете на Йосиф, погрижете се за Пацик и се връщайте към задачите си - доволен, че е успял да наложи волята си, Климент напусна стаята на игумена.
- Ще успеем ли да се справим до утре, господарю? - попита Корсис, докато тримата вървяха по коридора.
- Не знам, но Господ да ни е на помощ, ако не успеем - отговори му Климент.
18
Следван от помощниците си, писарят отиде в магерницата. Помещението беше тъмно, пещите бяха студени. Откак послушниците и ратаите се разбягаха, а Беримир лежеше затворен в една от килиите, нямаше кой да готви за монасите и да поддържа огъня.
Климент намери комат стар хляб, парче месо и бучка сирене, наля си вино, разреди го с вода и заедно с Корсис и Невестулката седна да се храни.
Мислите му литнаха към стаята, в която беше умрял Пацик. Как беше влязъл престъпникът? И тук, както и при убийствата на Докс и Филимон, вратата беше заключена, а прозорците със спуснати капаци и резета. Ами Севар? Той бил намерен мъртъв в снега, а до него имало следи само от един човек. Беше намерил обяснение как убиецът е влязъл в стаята на Докс, но при останалите?
Въздъхна и задъвка сухия хляб. Как трябваше да постъпи? Беше му студено. Магерницата, доскоро най-топлото място в манастира, се беше превърнала в ледено помещение точно както чувстваше сърцето си.
Потри ръце, за да се стопли, и пресуши чашата. Щеше да действа точно така, както беше казал на монасите. Да се опита да разреши загадката до следващата вечер и, ако не успее, да потърси помощ.
Но преди това трябваше да организира работата в манастира. Не можеха да стоят гладни, на студено и да чакат да се случи чудо, което да ги избави от бедите.
Невестулката можеше да се заеме с магерницата. Не беше кой знае какъв готвач, но все някак щеше да се справи. Особено ако Корсис му помагаше. В килерите и раклите имаше достатъчно продукти, с които да готви. А и монасите вече не бяха кой знае колко много.
„И може да продължат да намаляват“ - мрачно си помисли писарят, след което даде разпореждания на двамата си помощници.
Идеята да изхранва целия манастир свари Невестулката неподготвен, но бившият джебчия бързо се отърси от притесненията, започна да оглежда запасите и да изброява гозбите, които ще приготви.
- Направи нещо съвсем просто - заръча му Климент. - Супа и печено. Няма нужда да се престараваш. Опитай да опечеш и хляб.
Невестулката кимна разсеяно, но не личеше да си е взел кой знае каква бележка. Той препаса една от закачените на стената омазани престилки и започна да дава нареждания на Корсис, докато дрънчеше с широки тави и тежки тенджери, които вадеше от шкафовете.
Скоро огнищата бяха напалени, Корсис мъкнеше ведра с вода, а на масата в средата на помещението беше струпана купчина продукти.