Последно разсъмване
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1483-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно разсъмване». Краткое содержание книги:
Певецът, то се знае, се заклел във всичко свято, което имал в живота си. И само след седмица всичко станало достояние на широк кръг специалисти по бижутериен антиквариат, включително на аукционистите. Виктор Семьонович Волко продал тайните на Дома „Сотников“ срещу безумно много пари.
Курмишов изпаднал в ужас. На няколко пъти опитал да влезе в дома на певеца, за да търси обяснение, искал да вдигне скандал, но не могъл да си пробие път през охраната. Волко не вдигал телефона и изобщо повече не се видели.
След известно време Курмишов успял да го улови: случайно в един ресторант видял Волко да обядва сам. Курмишов седнал на масата му, започнал да му се кара, да го обвинява, да се опитва да го засрами. Волко не повикал охранителя си, който го чакал в колата: било минало много време, ситуацията вече не била толкова остра, той бил престанал да се страхува от Леонид. Нещо повече, мило се усмихвал и говорел за дивните багри на разсъмване над Егейско море. Леонид го обвинявал в непочтеност, възмущавал се:
— Как можа, Витя, нали те молих, нали те предупреждавах, а ти ми даде честната си дума! Измами ме, но мен — както и да е, обаче в резултат моят приятел, стар и близък, сега е почти разорен. Аз съм се учил при баща му, дължа всичко на Дома „Сотников“, а излиза, че съм се доверил на мошеник, заради когото пострадаха свестни хора.
Ала тези упреци и обвинения не направили никакво впечатление на Волко. Той спокойно продължавал да разфасова със сребърните щипци огромния омар и да си пийва от скъпото бяло вино.
— Я стига — бърборел весело, — това са глупости, няма да обеднее твоят Сотников. Плюй и забрави. Слушай, наскоро ходих до Егейско море. Какви багри! Особено на разсъмване! Ум да ти зайде! Ти ходил ли си някога на Егейско море? Не си? Непременно да идеш, това ще те вдъхнови за създаване на нови шедьоври.
— Така ли? — мрачно издумал Курмишов, който вече бил разбрал, че е безполезно да вика на помощ съвестта на този човек. — Добре, обещавам ти: ще отида и ще сътворя изделие, което ще нарека „Разсъмване над Егейско море“. И ти обещавам, че това ще бъде последното разсъмване, което ти ще видиш в живота си.
Станал и си тръгнал…
Каква история! Значи Виктор Волко неслучайно се е появил в криминалното дело редом с разкрасилата се с накита Евгения Панкрашина. Имало е връзка.
— И какво е станало после? — със затаен дъх попита Антон.
Карина едва-едва се усмихна и поклати глава.
— Леонид намисли да направи огърлица „Разсъмване над Егейско море“. Дори специално отиде там, за да види как изглежда то, защото никога по-рано не беше ходил в Гърция.
— А защо реши да направи такава огърлица?
— Беше много огорчен, задето Виктор толкова небрежно се отнесъл към постъпката си. Волко така и не бе разбрал цялата й низост и Леонид искаше нещо постоянно да напомня на Виктор за подлостта, която бе извършил. Както и да внуши на Виктор някакъв страх, ако не страх, поне тревога и опасения. С една дума, искаше да му вгорчи живота, да му го отрови. Но да се изработи такова украшение е много трудно, в смисъл на подбор на камъните.
— Да — кимна Сташис, — в течение съм, вече ми обясниха.
— Та така — продължи Карина, — той настойчиво и упорито търсеше камъните, купуваше ги, чакаше да се събере нужното за такова изделие количество. Но не ми каза, че е приключил с подбора на камъните и е пристъпил към работата.
— А чудно ли е, че не ви е казал? Или това е нормално?
— Зависи — нотки на нескрита горчивина прозвучаха в гласа на жената. — Ако в дадения момент нямаше сериозна връзка, той, естествено, ми разказваше всичко, което бе свързано с работата му. Защото аз съм дъщеря на бижутер, добре разбирах всичко, което ми разказваше Леонид, макар че професията ми е друга, икономист съм. Но съм расла край татко и неговите ученици, затова разбирам от бижутерия. Ако обаче се намираше в разгара на нова връзка, можеше и да не ми каже, защото в такива моменти цялото му внимание беше насочено към съвсем друга жена.
Значи е имало някаква сериозна връзка, при това продължителна, защото подборът на камъните е бил отдавна завършен, а Леонид Константинович чак до смъртта си така и не е казал на Карина за огърлицата.