Дванайсетата карта [bg]

След случката пред музея обаче страхът го парализираше.

Юмручно време… Щеше ли да издържи?

Хауман раздели ударния отряд на три групи. Изпрати неколцина от хората си да спрат движението по улицата и да не пускат външни лица в сградата — а също да заловят Бойд, ако случайно излезе, без да подозира за акцията. Един полицай се качи на покрива. Други влязоха в съседния апартамент, в случай че и тук имаше таен проход.

Хауман погледна Сакс.

— Идваш ли с нас?

— Да, някой трябва да запази уликите. Още не знаем кой е наел този негодник.

— В кой отряд искаш да бъдеш?

— В предния.

— Значи с Дженкинс.

— Слушам.

Сакс обясни за отсрещните къщи и предупреди, че престъпникът може да стреля по цивилни. Хауман кимна:

— Някой трябва да евакуира хората или поне да ги предупреди да не стоят по прозорците и да не излизат.

Разбира се, нямаше доброволци за тази задача. Все едно да попиташ банда пирати кой иска да е корабен готвач.

— Мамка му — обади се Селито. — Подходяща задача за старец като мен.

Сакс го погледна. Детективът не издържа изпитанието. Огъна се. Той се опита да се засмее небрежно, но това бе най-тъжната усмивка, която беше виждала.

Командирът на специалния отряд заповяда по радиостанцията:

— Всички екипи да заемат позиции. Наблюдателите да сигнализират за всяка промяна на положението.

— Прието.

— Влизаме, Райм — обади се Сакс по своята радиостанция. — Ще се свържа пак, когато има резултат.

— Добре — напрегнато отвърна той.

Не каза друго, но тя знаеше, че не одобрява участието ѝ в ударни акции. Все пак я разбираше — как побесняваше, ако някой случаен минувач или дете пострада, колко важно бе за нея хора като Томсън Бойд да бъдат спрени. Това бе в природата ѝ, затова Райм не настояваше да стои настрана в моменти като сегашния.

Но не я и насърчаваше.

Заеха позиции и тя престана да мисли за Райм.

Сакс и Селито тръгнаха заедно: тя — към тайната квартира на престъпника, той — да предупреди хората от съседните къщи. Пресилената усмихна на лейтенанта бе изчезнала. Лицето му беше подпухнало и осеяно с капчици пот. Той ги избърса и пак потърка бузата си.

— Проклета жилетка — измърмори. — Ще се сваря.

— И аз ги мразя.

Продължиха с равномерни крачки в прохода зад сградата на Бойд. Другите членове на отряда вече се виждаха. Изведнъж тя хвана Селито за ръката и го дръпна встрани.

— Някой ни гледа…

Препъна се в един плик с боклук и падна, като удари коляното си. Присви болезнено очи и притисна крака си.