Душа в пламъци [bg]

Нощта падна и стана време да се срещна с Уолш. Той бе оставил съобщение на телефона ми, в което настояваше за моето присъствие в „Едс Вил“, долнопробен бар на шосе 52 северозападно от Камдън,

 наречен така, защото в страничната му стена бе вградена задната част на „Куп дьо Вил“[27] 58-а година. Това може би изглеждаше малко безвкусно, като се вземат предвид многобройните катастрофи, приписвани на злоупотребата с алкохол в „Едс“, но повечето хора предпо​читаха да го приемат като проява на черен хумор, точно как​то и никой от местните не наричаше бара с истинското му име; на хората от околностите на Камдън той беше известен като „Дедвил“. В него сервираха добра бира и още по-добра храна, но той не бе точно от полицейските барове, което на​вярно бе и причината Уолш да го избере за нашата среща.

Когато пристигнах, самият той вече привършваше бу​тилка червено пиво „Лобстър ейл“ от пивоварната „Белфаст Бей“. Всъщност сгреших, ако се съдеше по изцъкления му поглед, беше обърнал първата преди доста време и имаше вид на човек, който е на път сериозно да се натряска. На​станил се бе в сепаре и се беше изтегнал от едната страна, горното копче на ризата му бе разкопчано и вратовръзката му беше разхлабена. Огромните му крака висяха от ръба с кръстосани глезени. Приличаха на миниатюрни канута.

- Закъсня - каза той.

- На любовна среща ли сме? Ако знаех, щях да побързам.

- Нямаше да си правя любовни срещи с теб дори да бяхме в затвора, но щях да те преотстъпвам срещу цигари. Сядай. Плашиш ме с твоята трезвост.