Истанбулска загадка [bg]

— Първоначално е водел до затвора „Флийт“ — обясни той. Гласът му отекна в тунела.

Изабел стоеше мълчаливо малко по-напред, с вързани отзад ръце. Гледаше към отъпкания пръстен под.

— Хайде! — подкани я той. — Продължавай! — Смушка я да последва Малак, който крачеше напред.

Минаха покрай дървена врата от сиви греди, с малка ръждясала решетка на височината на раменете им. Жълтата светлина от замрежените крушки, поставени на равни разстояния по стените на тунела, премигна.

— Следваш една стара традиция, Изабел. Някои важни затворници са били доведени оттук.

Малак спря да ги изчака. Питър пак смушка Изабел в гърба.

Минаха край още една врата и завиха наляво в страничен тунел. В тази секция на тавана нямаше лампи, докато тунелът се разклони отново, на стотина метра по-нататък. Светлината от другия край огряваше само част от междинната секция.

Студен страх я скова, докато вървяха в полумрака. Бяха я учили как да потиска чувствата си, ако бъде отвлечена, да търси начини за бягство, но тя с мъка си спомняше съветите.

Мислите й прескачаха твърде бързо.

Блъсна се в Малак насред най-тъмната част от тунела. Той я сграбчи за рамото и я дръпна към себе си.

Тя извърна глава с отвращение.

Мъжът се разсмя.

— Добре — усмихна се той с тон, който не оставяше никакво съмнение, че се забавлява. Прикова я към себе си.

Тя опита да се освободи, но той я хвана по-здраво. Скова я страх.

Той натисна една врата в стената, точно в най-тъмното. Връхлетя я силна миризма на влага. Внезапно се появи и светлина.

Тя затвори очи от яркия блясък. Когато ги отвори, Малак я беше пуснал. Пред нея се разкри пространство, каквото не бе виждала преди. Имаше една… две… три… четири… не, осем страни. А таванът му от черни греди се издигаше рязко от всяка стена към точка високо горе над центъра на стаята.

Питър затвори тридесетсантиметровата врата веднага щом тримата се озоваха вътре. Нямаше начин някой да чуе писъците й тук долу.

— Удивително, нали? Това място е от четиридесетте години на седемнадесети век — обясни Питър.

Запристъпва бавно из стаята.

— Част от него се използвала още в римски времена като подземен храм. Място, където обучавали на предсказания и магии… — Той посочи към покрива. — Дупката отгоре сочи към северната звезда. Или поне така е било някога.

Малак заключваше вратата.

В центъра на стаята имаше груба каменна камара. Наподобяваше горната част от огромна топка, почерняла от годините и широка три метра, показваща се само на сантиметри от пода. До нея имаше дъбова маса с износени гладки ръбове. Върху масата бе отворен ръкописът, който намериха в Истанбул. Изабел тръгна към него. Питър не я спря. Беше отворен на последната страница. Тя съзря символа…