Проклятието на инките [bg]

Като се подпираше на перилото, епископ Фран­сиско изкачи с мъка трите застлани с пътека стъпала до платформата на олтара. Вниманието на всички бе насочено към него, докато поставяше немощните си ръце на масата на св. Петър и поглеждаше към събралите се. Зад епископа блестеше олтарът на „Ел Триунфо“, а над него бе Кръстът на Конкистата - високият пет стъпки дървен кръст, за който се твърдеше, че бил носен от конкистадорите, докато прегазвали всичко изпречило им се по пътя в Перу в началото на XVI век.

- Настъпили са мрачни времена - започна епис­коп Франсиско с глас, който едва достигаше до зад­ните редици. - Но Бог винаги гледа. - Той вдигна показалец към купола. На лицето му бе изписана тревога. - Не дойдох да се моля за вашата безопас­ност... или за тази на семействата ви... както го пра­вя в събота. - Той кимна. - Днес трябва да поемем нещата в свои ръце.

Епископ Франсиско изглеждаше апатичен и в гла­са му нямаше живец.

- Знаете ли защо избрах тази църква като място за срещата ни? Тя се нарича „Ел Триунфо“,триумфът. През 1536 г. това място било осветено от Франси­ско Писаро от Трухильо след чутовната му победа над коварния Манко Втори, водача на племената на инките. - Тонът на епископа се втвърди и гърбът му малко се поизправи. - С доброто си сърце Писаро поставил Сапа начело на инките след смъртта на владетеля им Атауалпа.

Почти всеки метис в църквата знаеше тъжната участ на Атауалпа. След като бил пленен през 1532 г., Писаро определил откуп. Три стаи, дълги двай­сет и две и широки седемнайсет стъпки, трябвало да бъдат напълнени със скъпоценни метали - чис­то злато и чисто сребро. И въпреки че откупът бил платен, Писаро наредил Атауалпа да бъде убит. Но това не била най-тъжната част от съдбата му - преди екзекуцията Писаро настоял Атауалпа да се отрече от боговете на инките и да приеме хрис­тиянството. Когато владетелят отказал, Писаро го принудил да гледа безпомощно в продължение на три дни как систематично избиват жените и децата му по най-ужасни и садистични начини - новороде­ните и бебетата били провесвани голи над огньове, докато не се опичали живи, децата били разкъсвани на парчета от изгладнели кучета, а жените били из­насилвани и разсичани с мечове. В очите на всеки инка мизерният край на Атауалпа посрамвал още повече онези с испанска кръв.