Марсианецът [bg]

— Йохансен — каза Люис. — Какво, по дяволите, му има на реактора?

— Проблемът е в охлаждането. Турбините излъчват по-малко топлина от нормалното. Появил се е нагар.

— Как е възможно това? — попита Люис. — Монтирани са на външния корпус. Няма с какво да влязат в реакция.

— Мисля, че са събрали прах. А може проблемът да е причинен от малки течове на въздух от самия кораб. Така или иначе, замърсени са. Налепът запушва микрорешетката и намалява контактната повърхност. По-малка контактна повърхност означава по-малко топлоотдаване. Затова настроих реактора на по-ниска мощност, иначе има опасност да прегрее.

— Има ли начин да поправим охлаждащите турбини?

— Проблемът е на микроскопско ниво — каза Йохансен. — Обикновено подменят турбините след всяка мисия.

— Ще бъдем ли в състояние да поддържаме мощността на двигателя до края на полета?

— Да, стига скоростта на замърсяване да не се увеличи.

— Добре, дръж го под око. Бек, как стоят нещата с животоподдържащите системи?

— Не много добре — отговори Бек. — Вече сме в космоса по-дълго от предвиденото. Има филтри, които по протокол се подменят след всяка мисия. Намерих начин да ги почистя с химическа баня в лабораторията, но това скъсява живота на самите филтри. Засега сме добре, но само бог знае кое е следващото, което ще сдаде багажа.

— Знаехме, че ще възникнат проблеми — каза Люис. — Корабът е предвиден за мисии от по триста деветдесет и шест дни, а сега трябва да издържи осемстотин деветдесет и осем. От НАСА ще ни помагат, ако се стигне до сериозни повреди. Нашата задача е да следим постоянно състоянието на машините, така че по възможност да избегнем такива сценарии. Мартинес, какъв е проблемът с твоята каюта?

Мартинес свъси вежди.

— Все така се опитва да ме свари. Има някакъв проблем с климатизиращата система. Предполагам, че са тръбите на охлаждането, но не мога да стигна до тях, защото са вградени в стените. Можем да използваме помещението като склад за неща, които не са чувствителни към температурни промени, но извън това каютата ми е безполезна.

— А ти къде спиш?

— В шлюз 2. Само там няма да се спъвате в мен.

— Не става — заяви Люис и поклати глава. — Ако някой печат се счупи, мъртъв си.

— Не се сещам къде другаде мога да отида — отвърна той. — Корабът е претъпкан, а ако се настаня в коридора, ще ви се пречкам.

— Добре, отсега ще спиш в каютата на Бек. Бек ще се премести при Йохансен.

Йохансен се изчерви и сведе смутено поглед.

— Значи… — заекна Бек, — ти знаеш за?…