Марсианецът [bg]

Свършиха ми кофеиновите таблетки. Край с марсианското кафе.

По тази причина се събудих трудно и почти целия ден ме боля глава. Едно от предимствата да живееш в палатка за милиарди долари на Марс е достъпът до чист кислород. По някаква причина високата концентрация на кислород премахва главоболието. Не знам защо. И не ми пука. Важното е, че не се налага да страдам.

Отново подложих спалнята на тест. Процедирах по същия начин като вчера. Този път шевовете издържаха. Това добре ли е? Не знам. Това му е проблемът с анализа на грешките. Ако спалнята се спука, докато спя в нея, ще пукна и аз. Колко време ще издържи?

Ако се появи теч, с малко късмет ще е достатъчно малък, за да реагирам навреме. Но с тези неща никога не се знае.

След като поседях малко в палатката, облечен в скафандъра, реших, че така само си губя времето. Не мога да изляза навън, докато спалнята е прикрепена към шлюза, но мога да вляза в марсохода и да затворя вратата.

Направих го и съблякох скафандъра. Спалнята си стоеше от другата страна на въздушния шлюз, все така под налягане. Пак мога да си проведа теста, но не се налага да търпя скафандъра.

Исках тестът да продължи достатъчно дълго (спрял се бях на осем часа), което означаваше, че трябва да прекарам това време затворен в марсохода.

Използвах принудителния престой да планирам пътуването. Нямаше много за добавяне към онова, което вече знаех. Ще стигна напряко до долината Моурт, после ще карам по нея до края й. Тя криволичи доста, но като цяло по посока на Скиапарели.

След това идва Арабия Тера. Всеки кратер е свързан с изкачване и спускане с гигантски наклон. Направих и невъзможното да открия най-прекия заобиколен маршрут. Убеден съм, че въпросният маршрут тепърва ще търпи промени. И най-добрият план оцелява едва до първата среща с врага.