Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
Сърцето на Кириан се сви, докато слушаше караницата им. С всяка следваща дума на Табита той си даваше все по-ясна сметка колко е права. Погледна към дневната светлина, която струеше в къщата. Дневната светлина, която беше смъртоносна за него и жизненоважна за Аманда. Хората се нуждаеха от слънце толкова, колкото и от въздух. Докато е с него, Аманда никога нямаше да намери покой. Трябваше да пожертва всичките си мечти заради него. Това беше нещо, което той никога не можеше да й позволи. С разбито сърце се промъкна през сенките и се отправи нагоре по стълбите.
— Вие двете няма ли да спрете да се карате? — провикна се Есмералда. Кириан повече не им обърна внимание и се качи горе.
След още няколко минути и една камара обиди Аманда осъзна, че Ловеца го няма.
— Кириан?
— Качи се горе — обясни Есмералда.
Аманда се втурна към стълбите, но Табита я спря.
— Не можеш да си причиниш това.
— Не знаеш нищо за него, Таби. Той е Нощен ловец, не е вампир.
— Да, а Джулиън Алекзандър каза, че няма кой знае каква разлика. И двата вида притежават животински качества и са убийци.
— Не вярвам Джулиън да го е казал.
— Не ми пука дали вярваш, защото това е истината. И докато я обмисляш, чуй какво още каза Джулиън. Артемида по-скоро ще убие гаджето ти, отколкото някога да го освободи.
Не желаейки повече да слуша, Аманда се обърна и се качи на горния етаж. Откри Кириан в спалнята да си събира нещата.
— Какво правиш?
— Тръгвам си.
— Не можеш да излезеш. Още е следобед.
Лицето му беше безизразно, студено.
— Обадих се на Тейт.
— Кириан… — Тя посегнала го докосне.
— Не ме пипай — изръмжа й той, оголвайки зъбите си. — Чу какво каза Табита. Аз съм животно, не съм човек.
— Снощи не спах с животно.
— Така ли?
— Така. — Тя докосна с длан бузата му.
Видя как за миг Кириан си позволи да се наслади на удоволствието от допира й, след което лицето му отново стана сурово. Той махна ръката й от бузата си.
— Казваш го, Аманда, но въпреки това знаеш колко много пъти се е налагало да се отдръпвам, за да не забия зъбите си във врата ти. Колко пъти съм усещал кръвта ти под езика си и съм копнял да я опитам.
Тя преглътна уплашено. Но отказа да се предаде на страха. Кириан само се опитваше да я изплаши.
— Никога не си ме наранявал и знам, че по-скоро ще умреш, отколкото да го направиш.
Той не каза нищо, само взе куфара си и излезе.
Аманда го последва по коридора до началото на стълбите.
— Не можеш да си тръгнеш така.
— Напротив, мога.
Тя го спря, преди да е слязъл в антрето.
— Не искам да ме оставяш.
Думите й го сломиха. И той не искаше да я остави. Искаше да я метне през рамо, да я върне в стаята и да я люби до края на вечността. Мечтаеше за правото да я направи своя. Правото да я има. Но не беше писано. Той беше слуга на богинята. Животът му не му принадлежеше.
— Върни се в твоя свят, Аманда. Там ще си в безопасност.
Тя обхвана лицето му с длани. Светлосините й очи се втренчиха в неговите с такъв копнеж, от което го заболя още повече.
— Не искам да съм в безопасност, Кириан. Искам теб.
Той се отдръпна от нежната й ласка и заслиза по стълбите.
— Не го казвай.
— Защо не? — попита тя, като тръгна след него. — Истина е.
— Не можеш да ме имаш — каза през стиснати зъби, като се завъртя на стълбите да я погледне. — Вече ме притежават.
— Тогава ми позволи да те обичам.
Молбата в гласа й го разколеба. Богове, колко лесно щеше да е да й разкрие сърцето си. Да я вземе в обятията си и…
Да я гледа как остарява, докато той си остава същият. Да я държи в ръцете си, когато тя умре от старост и го остави да живее вечно. Сам. Мъката от тази мисъл го срази. Не искаше да си представя живота без нея. Щом толкова болеше да я напусне само след няколко дни, колко ли по-лошо щеше да е след няколко десетилетия? Раненото му сърце нямаше да може да го понесе.
— Не можеш.
— Защо? — попита тя.
— Някои неща не е писано да се случат.
Аманда докосна ръката му, очите й го умоляваха да види ситуацията и от нейната гледна точка. Но той не можеше. Не смееше.
— Може би това е писано да се случи.
— Грешиш.
На входната врата се почука. Есмералда отвори. Тейт вкара носилката си. Примиреното, изтерзано изражение на Кириан при вида на чувала за трупове щеше завинаги да се запечата в сърцето на Аманда.