Неудържимата армия [bg]

— „Смърт на вандалите“ — усмихна се Ипо.

— Или „Смърт на Вандермотови“. На тези, чрез които се разразява бурята.

— Защо някой би искал да ни убива?

— За да разчупи проклятието.

— Глупости. Казах ви, че никой не би се осмелил да се приближи до нас. А в наблюденията не вярвам. Мортанбо нали го наблюдавахте. Не искам да ви обиждам, господин комисар, но от вас нямаше никаква полза. Въртяхте се като глупаци около къщата му и го убиха под носа ви. Бихте ли ми помогнали?

Иполит непринудено подаде на Адамсберг краищата на един чаршаф и двамата мъже го разтърсиха в горещия въздух.

— Убиецът — подзе Ипо, като подаде две щипки на комисаря — спокойно си е седял на сгъваемото столче и трябва много да се е смял после. Ченгетата никога на никого не са попречили да убива. Ако твърдо е решил, престъпникът е като препускащ кон. Препятствията ги прескача и толкова. А този явно твърдо е решил. Страхотно самообладание трябва, за да хвърлиш човек на релсите. Знаете ли защо е нападнал заместника ви?

— Още не — разтревожено отвърна Адамсберг. — Изглежда, че са го взели за мен.

— Глупости — повтори Ипо. — Убиец като него никога не бърка мишените си. Пазете се, ако ще патрулирате тази нощ.

— Няма полза да избиваш ченгетата. Те са като тръните, израстват отново.

— Така е, само че този тип е кръвожаден. Брадва, арбалет, влак, отвратително е. Изстрел с револвер е по-чистичко, не е ли така?

— Не точно. На Ербие му беше пръснал главата. А и изстрелът вдига шум.

— Вярно — каза Ипо и се почеса по врата. — А той е като призрак, никой нито го е чул, нито го е видял.

— И Мерлуз така казва.

— Веднъж и той да е прав. Проведете се наблюдението, щом искате, господин комисар. Поне майка ще се успокои. Тя е съвсем изкарана от релси. А и трябва да се грижи за Лина.

— Да не е болна?

— Тук — каза Ипо, като посочи челото си. — Когато види Армията, Лина не е на себе си седмици наред. Получава кризи.