Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
Тя лъжеше. Беше уверен, че лъже.
— Добре — каза той. — Ще ви откарам в града. Така или иначе отивам там.
— Не! Ще отида сама! Аз… — Тя направи крачка и се задъха. Успя да я хване, преди да падне.
— Дори свети Христофор да крепи вашите патерици, няма да стигнете града, дете мое. Хайде, ще ви отведа обратно в постелята.
— Трябва да отида в града! — със злост в гласа извика момичето.
Изплашеното дете започна да плаче монотонно. Тя се опита да го успокои, но после унинието я обзе.
— Добре, отче. Ще ме откарате ли в града?
— Вие въобще не трябва да се движите.
— А аз ви казвам, че се налага!
— Добре-добре. Хайде да ви помогна да седнете… и на детето…
Детето истерично закрещя, когато свещеникът го вдигна и настани в автомобила редом с майката. То се вкопчи в нея и възобнови монотонния си хленч. Поради свободното влажно облекло и изгорелите коси беше трудно да се определи пола на детето от пръв поглед, но абатът реши, че е момиче.
Той отново набра кода. Автомобилът дочака интервал в движението, а след това се включи и премина на средноскоростната лента. След две минути, когато се приближиха до лагера на Зелената Звезда, той премина на по-бавната лента. Петимата монаси маршируваха пред палатките като една тържествена редица, облечена с качулки. Те се движеха назад-напред под табелата на лагера на милосърдието, но при това се стараеха да не пречат на преминаването. На прясно нарисуваните им плакати пишеше:
Зерчи имаше намерение да спре и да говори с тях, но в колата му беше момичето и той се задоволи само да ги наблюдава, когато минаваха наблизо. Бавната им траурна процесия в раса и качулки оказваше желания ефект. Беше съмнително обаче, че Зелената звезда ще се смути толкова, че да премести лагера. Неотдавна, както стана известно в абатството, малка тълпа хаклери118 бяха крещели оскърбления и хвърляли камъни по плакатите, които носеха монасите. Край пътя е имало две полицейски коли, а няколко полицаи редом с тях с безстрастни лица са наблюдавали ставащото. Тъй като тълпата хаклери пристигнала съвсем неочаквано, а полицейските коли — веднага след тях — точно навреме, за да станат свидетели на това как хаклерите се опитвали да изтръгнат плакатите от ръцете на пикетиращите монаси, и тъй като официалният представител на Зелената звезда след това заплашил със съдебно преследване, абатът предположи, че появата на хаклерите е била също така добре организирана, както и пикетирането, за да се даде възможност на чиновника от Зелената звезда да получи съдебно решение. Вероятно то ще бъде получено, но до удовлетворяването на искането абат Зерчи нямаше намерение да прибира послушниците си.
Той погледна статуята, която лагерните работници бяха сложили до вратата и неволно потръпна. Разпозна в нея едно от фотомонтажните човешки изображения, създадено на основата на масови психологични тестове, по време на които тестуваните са получавали рисунки и фотографии на непознати хора и са им задавали въпроси, като например: „С кой от тях бихте искали да се запознаете?“ или „Кой от тях, според вас, ще стане прекрасен баща?“, или „Кой от тях, според вас, е престъпник?“ От тези тестове са били избрани „най-много“ или „най-малко“ предпочитаните лица и след това с помощта на изчислителна машина от масата резултати от изпитанията са били монтирани редица „средни лица“, всяко от които отразявало усредненото мнение на изпитваните.
Тази статуя, както обезкуражено отбеляза Зерчи, имаше забележимо сходство с някои от най-женоподобните изображения, с които посредствените или повече от посредствени художници изкривено са си представяли Христос. До отвращение сладникаво лице, празни очи, фалшиво усмихващи се устни и ръце, широко разтворени, като за обятия. Бедрата бяха широки, като на жена, гръдният кош намекваше за гърди, ако това не бяха гънки на плаща. „Господи наш, разпнат на Голгота — тихо въздъхна абат Зерчи, — ето как си те представя тълпата!“ С труд можеше да си представи статуята да говори: „Позволете на малките деца да дойдат при мен“ и съвсем не можеше да си я представи да казва „Да бъдат проклети на вечен огън отреклите се от мен“ или да изгонва търговците от храма. „Какви ли въпроси — помисли си той — са задавали на изпитваните, за да могат да създадат това синтетично лице?“ Това беше само един безименен christus.119
Надписът на пиедестала гласеше: „Успокоение“. И Зелената звезда, разбира се, трябваше да забележи сходството с традиционния сладникав christus на жалките художници. Но те го качиха в каросерията на камиона, закрепиха червен флаг на палеца на десния крак и сходството изчезна.
118
хаклер — човек, прекъсващ оратора с критични забележки, крясъци и въпроси.
119
Разпнат.