Контакт
- Автор: Сейгън Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Контакт». Краткое содержание книги:
В КОСМОС Карл Сейгън дава обяснение на вселената. В КОНТАКТ той предсказва нейното бъдеще — което е и наше.
Ако наистина има бог и не се крие, Той ще остави за нас недвусмислено послание. Как би изглеждало такова послание?
Отговорът на Сейгън е зашеметяващ и правдоподобен.
Оценката на Централното разузнаване, изготвена за президента по този случай, заключаваше, че не съществуват доказателства за руска намеса в саботажа. Напротив, тъй като руснаците бяха равнопоставени с американците в състава на екипажа, те проявиха енергични инициативи да подкрепят строителството на американската версия.
— Ако вашата технология се намира на Трето ниво — обясни директорът на Централното разузнаване, — а противникът ви се намира пред вас, на Пето ниво, и двамата ще бъдете много щастливи, ако изведнъж от небето се появи технология на Петнайсето ниво. Стига да имате еднакъв достъп до нея и съответни ресурси.
Малцина правителствени лица в САЩ вярваха, че руснаците са отговорни за експлозията и президентът го заяви нееднократно в публичните си изявления. Но старите навици умират трудно.
— Никаква група фанатици, колкото и добре да са организирани, няма да отклонят човечеството от историческата му цел — заяви президентът.
На практика обаче сега беше много по-трудно да се постигне национално съгласие. Саботажът успя да вдъхне нов живот на всякакви възражения, разумни и неразумни, които бяха повдигани по-рано. Единствено перспективата, че руснаците могат да завършат своята Машина и да ни изпреварят, поддържаше хода на американския проект.
Съпругата му настояваше погребението на Дръмлин да се извърши в интимна семейна среда, но в това, както и в много други неща, благонравните й намерения бяха осуетени. Физици, яхтсмени, делтапланеристи, правителствени лица, леководолази, радиоастрономи, авиолюбители и световната общност на SETI, всички искаха да присъстват. Почти се бяха преборили панахидата да се извърши в „Сейнт Джон“, в Ню Йорк, като единствената катедрала, която можеше да побере такова множество. Но съпругата на Дръмлин спечели своята малка победа и церемонията се извърши на открито, в родния му град Мисула, Монтана. Властите се съгласиха, тъй като Мисула опростяваше проблемите около сигурността.
Въпреки че Валириън не бе тежко ранен, лекарите му го посъветваха да не участва в погребението. Все пак той произнесе едно от благодарствените слова от инвалидното си кресло. Особената гениалност на Дръмлин бе в това, че знаеше какви въпроси да зададе, каза Валириън. Той бе подходил скептично към проблема SETI, защото скептицизмът е сърцевината на науката. Но веднага, щом стана ясно, че е получено Послание, нямаше друг наш колега, по-всеотдаен и по-изобретателен от него в усилията по разгадаването му. Заместник-секретарят по отбраната, Майкъл Киц, представляващ президента, наблегна на личните качества на Дръмлин — неговата топлота, загрижеността му към чувствата на другите, интелигентността му, забележителните му атлетични способности. Ако не беше това трагично и отвратително събитие, Дръмлин щеше да влезе в историята като първият американец, посетил друга звезда.
Ели бе заявила на дер Хеер, че няма да държи слово. И никакви интервюта за пресата. Може би няколко снимки — разбираше важността на няколкото снимки. Не беше сигурна в себе си, че ще съумее да каже подходящите думи. От години насам тя се бе превърнала в нещо като публичен говорител за SETI, първо за „Аргус“, а после за Посланието и за Машината. Но това беше друго. Имаше нужда от малко време да го осмисли.
Доколкото можеше да прецени, Дръмлин бе загинал, спасявайки нейния живот. Той бе видял експлозията преди останалите да я чуят, бе видял полетялата в дъга към тях няколкостотин килограмова маса ербий. С бързите си рефлекси бе скочил и я бе съборил зад колоната.
Ели бе споменала за това като възможност пред дер Хеер, който й отвърна:
— Дръмлин сигурно е скочил, за да спаси себе си, а ти просто си се озовала на пътя му.
Коментарът му беше нелицеприятен. Дали не целеше с него отново да спечели благоразположението й? А може би, продължи дер Хеер, забелязал неудоволствието й, Дръмлин е бил отхвърлен във въздуха при сблъсъка на ербиевия щифт с платформата.
Но тя бе абсолютно сигурна. Беше видяла всичко. Дръмлин бе загрижен да спаси живота й. И бе успял. Като изключим няколкото драскотини, Ели нямаше никакви физически увреждания. Валириън, който се бе оказал изцяло защитен зад колоната, бе с два счупени крака от сриналата се стена. Нейният късмет бе проработил в много отношения. Дори не бе изпаднала в безсъзнание.