Креолско сърце
- Автор: Мартин Кэт
- Серия: southern #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Пенчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Креолско сърце». Краткое содержание книги:
— В продължение на години вие сте ограбвали почтените хора. Едва ли ще успеете да запазите положението си в бранша, след като истината излезе наяве.
Мутон провеси рамене, лицето му пребледня.
— Опасявам се, че ще трябва да задържа книгите ви — добави Ники. — За да съм сигурна, че ще спасите уговорката ни.
— Какви са ми гаранциите, че няма да ме издадете?
— Няма гаранции. Можете да разчитате само на думите ми. Но ви уверявам, че те струват много повече от вашите.
— Трябва ми време, за да събера парите.
— Давам ви една седмица — каза Ники. — После ще се обърна към властите.
— И не се опитвайте да се покриете — предупреди го Рам. — Полицията ще ви намери, а ако тя го стори, ние ще ви открием.
— Приятен ден, мосю — сбогува се Ники със сладко гласче и му обърна гръб.
Рам й отвори вратата и двамата излязоха на улицата. Той тихичко се засмя.
— Как се чувствате като скорошна господарка на Бел Шен?
Ники се усмихна, скръсти ръце на гърдите и от радост се завъртя в кръг.
— Честно казано, дори и не помислих за това. Искам просто да се омъжа за Алекс и най-сетне да се завърна у дома.
Тъй като оставаха само няколко седмици до сватбата на Алекс, Ники очакваше нетърпеливо неговото завръщане. Не можеше да му разкаже историята с Мутон, но искаше да изясни нещо, което не й даваше мира откак се разделиха скарани последния път.
Дойде в сряда вечерта. Изглеждаше уморен. Съжаляваше, че тогава така изпусна нервите си пред нея.
Поговориха за времето, вечеряха и се оттеглиха в салона да пият бренди и шери. Навън бе захладняло, зимата наближаваше, но небето бе все така ясно.
Ники отпи от своето шери.
— Виждали ли сте се напоследък с Франсоа? — запита тя привидно равнодушно.
Лицето на Алекс отново помръкна.
— Не е идвал в Бел Шен, ако това имаш предвид.
— Виждал ли си го, Алекс? Брат ти те обича. И много страда, че вече не може да си говори с теб.
— Достатъчно е да си дойде у дома.
Ники остави чашата си на мраморната масичка.
— Бел Шен е твой дом, Алекс, не негов. Той не желае да става плантатор. Поел е по свой път, има свои цели и разбирания.
— Франсоа няма цели. Това е очевидно за всеки, дори за теб, колкото и да се опитваш да забелязваш само доброто у хората. Той просто не желае да се държи като възрастен човек и да поема отговорност. Не желае да вижда живота такъв, какъвто е.
Тя го докосна леко по ръката.
— В случая ти не желаеш да видиш нещата такива, каквито са.
Алекс се дръпна.
— Какво искаш да кажеш?
— Просто Франсоа е… по-различен. По-мек, по-чувствителен от останалите мъже. Има по-различни потребности от теб.
Лицето на Алекс стана напълно безизразно.
— Вярно е, има други потребности. И те се отличават от моите като деня от нощта.
— Нима това означава, че е недостоен човек?
Алекс не отговори. Гледаше я пронизващо и сякаш щеше да се задуши.
— Значи знаеш.
Сърцето на Ники подскочи. Трябваше да се досети, че той знае какъв е брат му… или поне подозира.
— Известно ми е твърде малко за… тези неща, но знам, че Франсоа е добър, свестен човек. Знам, че те обича и има нужда от обичта ти, независимо дали е или не е по-различен от другите.
Алекс въздъхна дълбоко и някак се състари.
— Надявах се някога да се оправи, да стане такъв, какъвто бе някога. Убеден бях, че е достатъчно да се завърне на Бел Шен и да поработи, за да придобие отново… нормални наклонности.
— Той е такъв, какъвто е, Алекс — усмихна се мило Ники. — Той е прекрасен художник с голям талант. Иска да следва във Франция. Мисля, че там ще се почувства щастлив.
— Ако отиде с приятеля си — добави мрачно Алекс.
— Да.
— И ти смяташ, че трябва да му помогна?
— Той те обича въпреки недостатъците ти. Трябва да му покажеш, че и ти изпитваш същото към него.
Алекс се изкашля и гласът му изведнъж прозвуча глухо.
— Правех всичко за негово добро.
— Знам.
Алекс я загледа за миг, после я прегърна през талията и я взе на коленете си.
— Непрекъснато ме смайваш — каза той и я целуна. — Как съм се оправял без теб?
Ники се засмя.
— И аз се чудя.
Той сведе глава, целуна я бавно, нежно, с любов, за да й благодари, че го разбира така добре.
— Ще изпълня молбата ти — заяви той, като се отдръпна от нея. — Кажи му, че единственото, което желая, е да бъде щастлив.
Очите на Ники се напълниха със сълзи.
— Ще му кажа.
На другата сутрин Алекс се събуди много рано. Предстоеше му делова среща и затова облече тъмнокафяв панталон, колосана бяла риза и жилетка от златист брокат под тъмнозеления фрак.
— Имам среща с Луи Мутон — прошепна той в ухото и, докато тя се гушеше още сънена във възглавницата.