Креолско сърце
- Автор: Мартин Кэт
- Серия: southern #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Пенчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Креолско сърце». Краткое содержание книги:
Реши просто да не мисли за това. През дългите години на неволи се бе научила да забравя за проблемите си. Доста добре бе овладяла това изкуство.
Вместо това се задълбочи в търговските книги на Бел Шен, като по този начин имаше чувството, че се приближава до Алекс и до мястото, което се бе превърнало в дом за нея. Едва на третата сутрин забеляза, че нещо не е наред.
— Рам — извика тя турчина от долния етаж. — Може ли да се качите за момент?
Той се заклатушка нагоре по стълбата, без да се смущава, че една жена го кани в спалнята си.
— Знам, че обичате да четете — каза тя, когато застана пред бюрото й и се вгледа в дебелите томове. — А как сте със смятането?
— Криво-ляво се оправям. Защо?
— Между двата екземпляра има големи различия. По книгите на Алекс печалбата излиза далеч по-голяма, отколкото според копието на Мутон. Още не съм абсолютно сигурна, но скоро ще бъда.
— Колко големи?
— Колкото е печалбата за десет години. Това са страшно много пари, Рам.
— Трябва веднага да уведомим Алекс.
— Нека първо да се уверя напълно. Алекс работи от години с Луи Мутон. Доверява му се сляпо. Не можем да го обявим за измамник, ако не сме напълно сигурни.
— Добре. Засега няма да му казваме.
— Ей сега ще разберем — засмя се Ники. — Особено ако престана да бърборя и се заема с работа.
Алекс пристигна на свечеряване. По челото му вече не се виждаха дълбоките бръчки и тялото му не бе тъй изтръпнало. Раменете му изглеждаха по-широки, гърбът — по-изправен. За първи път Ники реши, че е постъпила правилно.
— Господи, колко се радвам да те видя отново. — Той я притисна силно към гърдите си. — Тези три дни ми се сториха трийсет.
— И на мен ми липсваше.
Вечеряха двамата в пълно усамотение. Рьоне бе извел Даниел на разходка. Рам се оттегли с многозначителен поглед и намигайки заяви на Алекс, че също бил намислил нещо.
След вечеря поседяха пред камината в салона. Алекс като че ли се задоволяваше просто да я гледа. Но като изпи брендито си, тя пак долови някакво напрежение у него.
— Искам да ти кажа още нещо — заяви сериозно той.
Сърцето на Ники заби тревожно.
— Какво, Алекс?
— Ще помоля Клариса да ми даде парите назаем, без да се женя за нея, макар че шансът да се съгласи е нищожно малък.
Ники докосна ръката му с длан.
— Знам, че ще го направиш, Алекс.
— Не съм я питал досега, защото знам какво мисли. Тя гледа на брака ни само като на сделка. Няма да отстъпи, ако не й предложа нещо в замяна.
— И това нещо ще е Бел Шен.
— Да. Мога да се откажа от плантацията, но Фортие ще откупи договора ти. Дори и да го убия, ти ще преминеш в ръцете на наследниците му, които и да са те. Може да изминат години, преди всичко да се изясни. Един господ знае какво ще се случи междувременно с теб.
— Разбирам, Алекс. Знам, че нямаш друг изход.
— Вчера ходих при нея — продължи той и стомахът на Ники се сви на топка. — Попитах я дали е твърдо решена да се омъжи за мен.
— И какво?
— Тя ми обясни, че доколкото й е известно, сватбата и деловите ни отношения са неразривно свързани. Радвала се, че ще стане господарка на Бел Шен и се надявала аз да изпитвам същото по отношение на Елмтри.
За първи път Ники се замисли колко много би спечелил Алекс като се ожени за една от най-богатите жени в Луизиана. Не само ще покрие дълговете си, но и ще получи Елмтри, което бе голямо почти колкото Бел Шен — да не говорим за монетния двор на семейство Едикот и за многото им други фирми.
— Знам, че си направил каквото можеш. — Тя преглътна на сухо и сведе поглед. — Предпочитам да не говорим повече за това.
Алекс кимна. През нощта се любиха страстно както винаги и Ники се постара да забрави песимистичните му твърдения.
Франсоа се появи на другата сутрин точно когато брат му се канеше да си тръгва. Алекс я целуна за сбогом и в този миг на вратата се почука.
— Здравей, Александър — рече изненадан Франсоа, когато Фредерик го покани да влезе, — не очаквах да те заваря тук.
— Отсега нататък непрекъснато ще ме заварваш тук — засмя се той широко и трапчинките се появиха на бузите му. Той намигна на Никол.
— Радвам се — каза малко неуверено младежът. Днес той имаше съсипан вид.
— А ти, братко? Изглеждаш ми нещо угрижен. Да нямаш проблеми?
Франсоа погледна към Никол, която му кимна окуражително.
— Чувствам се просто ненужен. Има толкова неща, които искам… които мога да направя и все пак не успявам.
— Какво по-точно? — попита изведнъж рязко Алекс.
Франсоа смутено повъртя в ръце цилиндъра си.
— Иска ми се да поговоря с теб. Мисля, че може и тук. — Той пое дълбоко дъх. — Искам да замина за Франция, Алекс. Искам да стана художник.