Градската къща на херцогинята се намираше близо до площад Сейнт Джеймс, на един хвърлей от двореца Сейнт Джеймс и недалеч от сградата на Парламента. Миракъл трябваше да седи тихичко в една малка стаичка отстрани на преддверието, очаквайки херцогинята да я приеме. Беше получила недвусмислена заповед да се яви. Ели й обясни, че решението къщата да се построи точно на това място не е било взето, защото херцогът и херцогинята на Солтърдън са искали да бъдат близо до царствените си братовчеди, а защото Негова Светлост, съпругът на херцогинята, обичал да се разхожда до Парламента всяка сутрин и в слънце, и в дъжд.
— Той беше забележителен и изключително красив мъж — продължи Ели. — Много обичан от всички. Вярваше в модерното образование. Следвал е в Оксфорд, както по-късно и синът, и внуците му. Голям филантроп.
Отегчена от чакането, Миракъл закрачи.
— Моля ви седнете, скъпа — успокои я Ели. — Няма защо да нервничите. Сигурна съм, че Нейна Светлост е преодоляла шока от това, че сте яздели вихрено по Ротън Роу със спортната кола. Цяла седмица измина от състезанието. Ако е имала намерение да ви скастри, досега да го е направила.
Миракъл спря пред една картина. Сърцето й се разтуптя.
Ели застана зад нея.
— Виргилиус Ериксен. Жената върху сивия арабски кон е Екатерина Велика. Синът на херцогинята, също като баща си, обичаше страстно арабската порода. Замина за Египет със семейството си с надеждата да купи няколко техни жребци. Възнамеряваше да ги докара в Англия и да ги кръстоса със собствените си породисти коне.
— Но корабът потънал — довърши Миракъл.
— Бе загубила съпруга си само няколко месеца преди трагедията. Херцогинята дълго скърбя.
Миракъл отиде до отворената врата и огледа странно украсената къща. По стените висяха фигури на мандарини и жълти драперии, подобни на китайски шатри — с покриви в прасковен цвят и тенти с пискюли и звънчета. Императорски дракони с пет лапи изскачаха от всеки разклонен свещник. Навсякъде бяха разпръснати статуетки, картини, порцелан и позлатени произведения на холандски майстори.
— Ориентът е страстта на Нейна Светлост — обясни Ели. — Негова Светлост я завел там скоро след сватбата им. Тя твърди, че това бил най-щастливият период от живота й.
— Защо ми разказвате всичко това?
— За да разберете причините, поради които е станала онова, което е сега. И тя е била някога млада и влюбена. Сега иска само най-доброто за своя внук.
Появи се един прислужник и ги поведе по коридора към приемната. Нейна Светлост седеше на нещо като трон с висока облегалка. Беше облечена в тъмночервена копринена китайска роба, украсена с бродирани малки златни императорски дракончета. Сребристобялата й коса бе разпусната и падаше красиво върху раменете чак до кръста. Не изглеждаше като жена на осемдесет. В очите й гореше пламъкът на младостта и жизнеността.
До нея нащрек стоеше внукът й, херцогът. Както винаги добре облечен, с безупречна прическа и с вбесяващо надменно изражение върху красивите устни, което Миракъл бе започнала да ненавижда.
Това не беше нейният годеник. Тя не познаваше този човек. Не го искаше.
Мъжът, в когото се бе влюбила, не би я измъкнал от спортната кола, нито би я наказвал с часове тъй безсърдечно. Мъжът, в когото се бе влюбила, не би й се присмивал толкова жестоко, че да я докара до плач, въпреки опитите й да издържи словесната му канонада. Мъжът, в когото се бе влюбила, не би я посрамвал, не би й забранявал да се приближава до кон.
