Изкупление
- Автор: Ла Плант Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Ташева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкупление». Краткое содержание книги:
Озовала се на дъното, единственият изход за нея е да стане проститутка.
Случайността я среща с масовия убиец, хвърлил в ужас целия град, но тя успява да му се изплъзне, превръщайки се в единственият свидетел, който може да помогне на полицията. Лорийн неволно е въвлечена в разследването. Залавянето на убиеца ще бъде нейното изкупление.
Две минути по-късно вратата на банята се отвори и Янклоу излезе, облечен в дълга копринена роба, под която бе съвсем гол. Заключи вратата на спалнята, за да гарантира уединението си и седна пред тоалетката. Ръцете се нуждаеха от специални грижи. Той започна внимателно да масажира с лосион всеки пръст. След като почисти идеалните си нокти с тампон, подбра един от многобройните безцветни лакове и започна да го нанася. Чувстваше се самоуверен и спокоен. Нищо не можеше да смути равновесието му. После свлече робата и остана чисто гол насред стаята. Слабото му, леко мускулесто тяло бе все още розово от продължителната баня. Никога не се излагаше на слънце като брат си. Впрочем той не правеше нищо от онова, което Брад обичаше да прави. И като дете, и сега, като възрастен мъж.
Янклоу седна на пода и започна да прави йогистки упражнения, като съсредоточено изучаваше всяка поза в огледалата. Тестисите му бяха малки като камъчета, а пенисът отпуснат. Той коленичи със силно допрени бедра така, че пенисът се скри между краката му и отново се изправи. Половите му органи не се виждаха, сякаш изобщо ги нямаше. Зърната на гърдите му възбудено стърчаха. Стивън започна бавно да ги масажира. С всяко движение дишането му ставаше все по-учестено. Единственото петно на млечнорозовата му кожа бе малкият белег на шията. Господи, какви ли не препарати не бе използвал, за да го заличи — масло от арника, кремове, пудри, ала следите от зъбите на онази кучка още личаха. Как му се искаше да я пипне отново! Тя можеше да му причини и други беди, много по-ужасни от този отвратителен белег. Янклоу започна да вдишва и издишва дълбоко. Не биваше да позволява мисълта за нея да разстрои душевното му спокойствие.
Краят на ужасния кошмар вече наближаваше. Скоро щеше да бъде свободен. По едно време мислеше да удуши майка си, за да не разкрие тайната му. Защото той я обичаше с всепоглъщаща, унищожителна любов. Всъщност те не бяха обикновени майка и син. Не, те бяха едно същество, едно цяло. Ето защо не можеше да я убие, дори и да искаше. Не можеше да понесе мисълта, че може да я загуби, както не понасяше и съмнението, че един ден тя може да узнае тайната му.
Брад стоеше в спалнята на майка си. Сам не знаеше защо бе дошъл тук. Може би защото двете спални си приличаха. Той огледа тоалетката и почти несъзнателно дръпна малкото чекмедже. Всички парфюми и кутийки бяха подредени в стройни редици. Помириса едното от шишенцата. Облъхна го ароматът от спалнята на брат му. Когато затваряше стъклената капачка, без да иска, изтърва флакона и парфюмът се разля по облицованите с кожа кутии с бижута. Брад изруга и започна да попива капките с първата копринена кърпичка, която попадна пред погледа му. Докато избърсваше една от кутиите, в които майка му държеше троен наниз от съвършени с красотата си перли, той без да иска натисна копчето и тя се отвори. Бе празна. Озадачен, провери подред останалите. Бяха празни до една. Той подсвирна, затвори чекмеджето и излезе.
Докато слизаше по стълбите, отвън се разнесе шум на двигател. Той изтича до прозореца.
— Стивън! Стивън! — извика той, но напразно. Белият мерцедес вече завиваше по главния път.
Лорийн остана изненадана, когато Дили най-неочаквано избухна в сълзи.
— Зная, че е глупаво, но дори мисълта за него ми причинява болка. Обичам го въпреки разума! — хълцаше тя и триеше лицето си с длани. — Кой знае какво си мислите за мен? Ендрю не подозира нищо. Нали няма да му кажете? Знае, че съм го харесвала, то и нямаше как да се скрие, но няма представа колко е сериозно. Непрекъснато мисля за Брад, измислям поводи, за да му се обадя по телефона. Приличам на гимназистка. Сигурно съм смешна, но това чувство ми харесва, не искам да го преодолея. То е като болка, а когато дойде вкъщи с Ендрю, изпитвам оргазъм само като наблюдавам движенията му. Опитвам се да го забравя, затрупвам се с работа, понякога рисувам с часове, но Брад е винаги в мислите ми. Кажете ми, той докосна ли ви?
Безпокойството на Лорийн растеше с всяка секунда. Дили се заливаше в сълзи, гласът й, изтънял до фалцет, показваше признаци на истерия.
— Защо ми зададохте всички тези въпроси за него?
— Спахте ли с него?
— Не! — Тя грабна чантата си и стана. — Трябва да тръгвам. Благодаря ви за чая.
— Боже Господи, защо се забави толкова? Вече мислех да почукам. Нали каза, че ще останеш само десетина минути? — Роузи беше гладна, а пладне вече преваляше.