Даровете на слънцето
- Автор: Робертс Нора
- Серия: the irish trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Даровете на слънцето». Краткое содержание книги:
— Ти си добър човек, Ейдан… — подхвана тя.
— Няма нищо общо с това дали съм добър или не. Обичам те, Джуд.
Видя как очите й се промениха. Оставаше му едно — да разголи сърцето си.
— Загивам от любов по теб. Влюбих се в момента, когато те видях за първи път. Ти си всичко за мен. Никога преди това не е имало друга, нито някога ще има.
Тя изпитваше отчаяна потребност да седне, но земята се стори прекалено далеч.
— Не съм сигурна… Не знам… Господи.
— Няма да те притискам да вземеш бързо решение, както направих преди. Просто те умолявам да ми дадеш още един шанс. Ще уредя нещата тук, а после ще дойда в Чикаго. Бих могъл и там да отворя кръчма.
Идеше й да хване главата си с ръце, за да е сигурна, че няма да падне от раменете й.
— Какво?
— Щом желаеш да живееш там — така да бъде.
— В Чикаго? — Сега вече главата й не я занимаваше. Нищо друго нямаше значение освен мъжа, загледан очите й. Всичко, което желаеше на този свят, бе съсредоточено там. — Ще напуснеш Ардмор, за да дойдеш в Чикаго?
— Ще отида накрай света, за да съм с теб.
— Нужна ми е минутка.
Освободи ръката си, отиде до портата и се облегна на нея, за да си поеме дъх.
Той я обичаше. И заради любовта си бе готов да изостави дом, наследство, родина и да я последва. Не настояваше тя да е онова, което той иска, което се очаква от нея. Стигаше му напълно такава, каквато е.
И нещо повече — бе готов да стане какъвто тя желае. Да стори каквото тя очаква от него.
Същинско чудо.
Не, не. Толкова е естествено, че той я обича не по-малко силно и дълбоко, отколкото тя него. Те са достойни един за друг, както и за целия живот, който ще изградят.
Така е редно. Откри Джуд Мърей. А сега и нещо много по-голямо.
Сърцето й бе спокойно, когато се върна. Той не знаеше какво означава усмивката й.
— Каза, че ти е нужна съпруга, нали?
— Да, стига това да си ти. Ще те чакам колкото време ти е нужно.
— Една година? — Веждите й се стрелнаха нагоре. — Пет, десет?
Стомахът му се стегна още повече.
— Надявам се да успея да те убедя малко по-рано.
Мечтите изискват рискове, помисли си тя. И кураж.
Нейната най-дълбока мечта стоеше пред нея и чакаше отговора й.
— Кажи ми отново, че ме обичаш.
— От все сърце и сега, и завинаги — обичам те, Джуд Франсис.
— Звучи убедително. — Без да откъсва очи от неговите, се върна при градинската порта. — Когато разбрах, че те привличам, реших да се впусна в любовна авантюра — пламенна и страстна, дръзка и безразсъдна. Никога не съм преживявала любовна авантюра, а насреща ми се изпречи един едър и прелестен ирландец, напълно съгласен да ме последва в начинанието. Не желаеше ли и ти същото?
— Да… Или поне мислех, че е това. — Усети как отново го обзема паника. — По дяволите, това не ми е достатъчно.
— Проблемът беше — е — поправи се тя, — че не съм създадена за безразсъдни авантюри. Още преди да ме отнесеш първия път на ръце горе, бях влюбена в теб.
— A ghra!
Посегна да я прегърне, но тя поклати глава и отстъпи.
— Не. Има още. Връщам се в Чикаго, не за да напусна, а да продам апартамента и да уредя някои делови въпроси. Ще се установя тук за постоянно. Не заради теб избрах да го направя. Правя го заради себе си. Искам да пиша. Аз пиша — поправи се тя. — Книга.
— Книга? — Цялото му лице засия. От гордост, даде си сметка тя, и се изуми. — Прекрасно. Значи си предопределена да правиш това.
— Откъде знаеш?
— Дори когато го изричаш, изглеждаш щастлива. Личи ти. А и великолепно разказваш приказки. Казвал съм ти го и друг път.
— Да — промълви тихо тя. — Каза го. Каза го, преди аз да го осъзная.
— Много се радвам за теб.
— Винаги съм искала да го правя, но не намирах куража дори да допусна подобна възможност. Сега го имам. — Сега, даде си сметка тя, разполага с куража да предприема абсолютно всичко. — Искам да пиша и смятам да го правя добре. Ще пиша тук. Това е мястото за мен. Тук е моя дом.
— Значи не си възнамерявала да заминеш завинаги?
— Само за кратко, но твърдо бях решила да не се връщам при теб. Открих моето място тук, Ейдан. Първо трябваше да се убедя, че именно тук ми е мястото. А намерих и цел. И това трябваше да е мое.
— Разбирам те. — Пресегна се и докосна една къдрица. Разбирам те, защото и аз бях същият. Знам го и искам на теб да ти се случи, заедно с всичко останало.
— Открих мястото си, целта си и теб. Именно затова ще се върна при теб. И ще се справя с всичко, което ми предстои. Пресегна се и хвана ръката му. — Ти ми даде думите, Ейдан, и тяхното вълшебство. И аз ще ти отвърна със същото. Защото онова, което започваме тук и днес, ни поставя на равна нога.