Проклятието
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Richard Bachman #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Проклятието». Краткое содержание книги:
Бяха устроили живота си добре и това беше отлично, тъй като уреждането на твоя живот и на живота на близките ти в края на краищата бе истинската цел.
На вратата на кабинета му се почука. Блъсна стола си от бюрото, завъртя го и видя, че там стои Линда, а носът й го няма. Не, там беше. Стоеше в дясната й ръка вместо на лицето й. От тъмната дупка над устата й се стичаше кръв.
Не мога да разбера, татко, каза тя с носов, тръбен глас. Носът ми просто падна.
Събуди се стреснат, като размахваше ръце във въздуха в опит да отпъди видението си. Край него Хайди изсумтя насън, обърна се наляво и покри глава със завивката.
Лека-полека реалността доплува до него. Беше се върнал във Феървю. През прозорците струеше яркото утринно слънце. Погледна през стаята и видя, че кварцовият часовник на тоалетната масичка показва 6.25. До часовника имаше ваза с шест червени рози.
Измъкна се от леглото, пресече стаята, дръпна халата си от закачалката и слезе в банята. Пусна душа и закачи халата зад вратата, като забеляза, че Хайди има и нов халат освен новата блуза и новата прическа — хубава синя дреха.
Стъпи на кантарчето. Беше наддал още едно кило. Влезе под душа и се изкъпа изключително старателно — сапунисваше всяка част от тялото си, изплакваше я и наново я сапунисваше. Ще внимавам да не надебелея, обеща си той. Когато нея я няма, наистина ще внимавам да не надебелея. Никога няма да стана отново шишкото, какъвто бях.
Избърса се с кърпа. Сложи си халата и откри, че е застанал до затворената врата и втренчено гледа новия син халат на Хайди. Посегна и стисна една найлонова гънка между пръстите си. Халатът изглеждаше нов, но изглеждаше и познат.
Просто е излязла и си е купила халат, който прилича на някой от предишните й, помисли си. Толкова за човешките творчески способности, приятел — накрая всички започваме да се повтаряме. Накрая всички робуваме на идеи-фикс.
Хюстън заговори в ума му: Тъкмо хората, които не се плашат, умират млади.
Хайди: За Бога, Били, не ме гледай така! Не мога да го понеса!
Лида: Сега прилича на алигатор… на нещо, току-що изпълзяло от блатото, което е облякло човешки дрехи.
Хоупли: А ти се въртиш наоколо и си мислиш, че този път, само този път, ще има малко справедливост… момент на справедливост заради целия ти говнян живот.
Били държеше синята найлонова материя и в ума му се промъкна ужасна мисъл. Спомни си съня си. Линда на вратата на кабинета му. Кървавата дупка в лицето й. Халатът… не му се струваше познат, защото Хайди някога е имала такъв. Струваше му се познат, защото Линда сега имаше халат, който изглежда същият.
Обърна се и отвори едно шкафче вдясно от умивалника. Там имаше четка за коса, на чиято червена пластмасова дръжка бе написано ЛИНДА.
Между иглите й бяха промушени черни косъмчета.
Мина като сомнамбул по коридора към стаята й.
Скитниците винаги искат да уредят нещата… това е една от причините, заради които съществуват.
Глупакът, Уилям, е човек, който не вярва на очите си.
Били Халек блъсна вратата в края на коридора и видя дъщеря си, Линда, да спи в леглото, сложила една ръка през лицето си. Старото й мече, Еймъс, беше под другата й ръка.
Не. О, не. Не, не.
Опря се на рамката на вратата, като сънено се поклащаше. Всичко можеше да се каже за него, но глупак не беше, защото видя всичко: сивото й велурено яке, окачено на стола, единствения им куфар „Самсънайт“ — отворен, с разпилени край него дънки, шорти, блузи и бельо. Видя етикета от автобусите „Грейхаунд“ на дръжката. Сега се сети и за розите до часовника в неговата и на Хайди спалня. Розите ги нямаше, когато си легна предната вечер. Не… Линда беше донесла розите. Като подарък за помиряване. Беше си дошла вкъщи по-рано, за да се сдобри с майка си преди Били да е пристигнал.