Изповедник
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #11
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изповедник». Краткое содержание книги:
На крачка от бездната на непрогледния мрак, в който дебне всепроникващото зло, хората, които все още разполагат със свободата си, са безсилни да се преборят с надвисналата опасност. Ричард, разяждан от чувство за вина, че е допуснал всичко това да се случи, е принуден да носи сам непосилната тежест на грях, който не може да сподели дори с най-близките си. Дори с Калан, която е изгубил.
Заключителната част на едно забележително пътешествие в свят, където доброто и злото са във вечно противоборство. Пътешествие, което ни води из лабиринта на непримиримата и непокорна душа на Търсача на истината. Новият изгрев ще бъде посрещнат от един напълно променен свят.
Уникалният свят на един от най-силните гласове в съвременното фентъзи за пореден път ще ви спечели с драматични пътешествия, сладкодумно разказана история и емблематични герои.
— Благодаря ти, но на мен не ми се струва особено прекрасен. Понякога имам чувството, че съм като крякаща жаба.
— Никак даже — усмихна се Ничи.
— Значи ме познаваш? — смръщи чело Калан.
— Не съвсем.
— Но знаеш името ми. Знаеш ли нещо за мен? За миналото ми? Коя съм аз наистина?
Сините очи на Ничи я огледаха с любопитство.
— Само каквото съм чувала.
— И какво е то?
— Че си Майката Изповедник.
Калан премести кичур коса зад ухото си.
— И аз така разбрах.
Погледна отново към входа, платнището беше спуснато, а гласове не се чуваха. Обърна се пак към Ничи.
— За съжаление не знам какво означава това. Аз самата не знам много за себе си. Сигурно разбираш, че е доста неприятно. Толкова се потискам, че не мога да си спомня нищо…
Гласът на Калан замря, защото Ничи притвори очи в неистова болка. Не можеше да диша. Калан сложи ръка на рамото й.
— Дръж се, Ничи. Моля те, не се предавай. Всеки момент ще дойде Сестра да те лекува. И мен са ме наранявали ужасно и после са ме лекували. Знам, че са способни. Когато дойдат, ще се оправиш.
Ничи кимна леко, но не отвори очи. На Калан й се щеше Сестрите да побързат. Тъй като нямаше какво друго да направи, тя й даде още няколко глътки вода, после намокри парцала и нежно избърса челото й.
Калан се разкъсваше между заповедта да не мърда от мястото си и порива да изтича навън и да прати някой да извика Сестра. Знаеше обаче, че яката около врата й ще я повали на земята още преди да направи първата крачка. До известна степен бе изненадващо, че още не се е появила някоя Сестра. Обикновено имаше поне една на разположение.
— Никога не съм виждала някой да се опълчва на Джаганг като теб — заговори Калан.
— Не че имаше смисъл — започна Ничи и спря да си поеме дъх. — Така или иначе щеше да направи каквото е решил. Но поне не с мое съгласие.
Калан се усмихна на непреклонния й дух.
— Джаганг ти беше ядосан още преди да дойдеш. Сестра Улиция му каза, че си влюбена в Ричард. Не преставаше да говори за това.
Ничи се ококори, но продължи да гледа втренчено тавана, без да отговаря.
— Затова Джаганг те разпитваше, заради всичко, което Сестра Улиция му наговори. Ревнуваше.
— Няма причина да ревнува. Трябва повече да се тревожи, че някой ден ще го убия.
Калан отново се усмихна. После се запита дали Ничи има предвид, че Джаганг няма причина да ревнува, защото между нея и Ричард няма нищо или защото има, но императорът няма право над онова, което става в сърцето й.
— Мислиш ли, че някога ще ти се отдаде възможност да го убиеш?
В недоволството си Ничи повдигна леко ръка, после я отпусна.
— Вероятно не. Мисля, че пo-скоро той ще убие мен.
— Може би ще успеем да измислим нещо преди това. Как изобщо успя да те залови?
— Бях в Двореца.
— Намерили са таен вход?
— Да. През забравените катакомби под полетата Азрит и под платото. Изглежда, подземните зали и тунели са били изоставени преди хилядолетия. Мисля, че тези, които ме заловиха, са били изпратени да разузнаят. Още не са започнали да навлизат в Двореца, но скоро ще са готови, сигурна съм.
Калан осъзна, че точно това бяха открили в изкопа. Сега, когато имаха начин да влязат, беше само въпрос на време да нахлуят в Двореца и изтребят всички. Знаеше, че стане ли това, вече няма да има надежда. Джаганг щеше да унищожи последната твърдина срещу Императорския орден. Той щеше да властва над света.
Това бе сигурно, ако успееше да намери третата кутия на Орден. Калан не се съмняваше в думите му, че скоро и това ще стане. Изглежда, изтичаше времето не само на Ричард Рал, но и на свободата изобщо.
С трепереща брадичка Ничи се обърна към Калан.
— Моля те, завий ме.
— Извинявай. Сама трябваше да се сетя.
Всъщност беше се сетила, но бе сметнала, че може да влоши нещата, ако завивката залепне върху раните на Ничи. Иначе много добре разбираше желанието й да я покрият.
Протегна се, хвана края на завивката и я издърпа, без нито за миг да забравя яката. Трябваше да внимава да не се отдели от пода.
— Благодаря — каза Ничи, когато с усилие успя да намести завивката върху себе си.
— Не бива да се срамуваш.
— Какво искаш да кажеш? — намръщи се леко Ничи.
— Не бива никога да се срамуваш, че си жертва. Ти нямаш никаква вина. Трябва единствено да чувстваш гняв срещу това насилие. Не си направила нищо, за да го насърчиш. Беше изнасилване, както самата ти каза.
— Благодаря — усмихна се едва Ничи и докосна бузата на Калан.
— Джаганг заплаши да направи същото и с мен — въздъхна дълбоко Калан.
Ничи стисна леко ръката й в знак на подкрепа. Калан се поколеба, но после продължи: