Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заклинателят
Заклинателят - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заклинателят

Электронная книга - «Заклинателят». Краткое содержание книги:

Книгата, която ми се иска аз да бях написал!Рей Бредбъри11-годишната Ригън Макнийл е обикновено, безгрижно дете, у което постепенно започват да се проявяват ужасяващите симптоми на дълбоко психично разстройство. Докато лекарите безпомощно гадаят диагнозата, в естествената и зловеща логика на трагедията изплува образът на страховито демонично присъствие, а единственият лек срещу него се оказва непоколебимостта на човешкия дух… Без да робува на евтини трикове, изпълнен с богати образи и блестящ стил, родоначалник на цяло течение в литературата, ненадминат и до днес — Заклинателят е шокиращ и драматичен разказ за борбата между абсолютната поквара и уязвимата невинност с ярко и оптимистично послание: силата на вярата може да прогони и най-тъмните кошмари, наместили се в съзнанието и душата ни.Когато през 1971 г. американският писател, сценарист и режисьор Уилям Питър Блати публикува Заклинателят, изобщо не предполага в какъв феномен ще се превърне той. Блати е вдъхновен от реалната история на 14-годишно момче от Мериленд, което в края на 40-те години на миналия век се сблъсква с ужас, много подобен на този, който преживява и малката Ригън. С появата си романът става бестселър, а само две години по-късно излиза екранизацията, обявена за неоспорим киношедьовър (с 10 номинации за Оскар). Блати, син на ливански емигранти и отраснал в бедно семейство, написва Заклинателят в рамките на една година и предава ръкописа на агента си веднага, след като го завършва, защото изневиделица му предлагат работа по нов проект. Едва сега авторът успява да редактира творбата си и да й придаде вида, който тя винаги е заслужавала. „Това е версията, с която искам да бъда запомнен“, уверява ни той и именно затова настоящото издание е истинско събитие — държите в ръцете си ревизираната и допълнена от самия Блати версия на Заклинателят, която той издава в САЩ в края на миналата година по повод 40-годишния юбилей на книгата.
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115
Перейти на страницу:

— Пуснете ме, моля! Направете път!

Докато си пробиваше път през зяпачите, Дайър чу откъслечни, безразлични коментари: „Какво е станало?“

— „Някакъв тип паднал по стълбите.“ „Трябва да е бил пиян. Цял е омазан с повърнато.“ „Да тръгваме, ще закъснеем.“

Най-сетне Дайър стигна до средата на кръга и за един безкраен, сърцераздирателен миг замръзна в незнайното измерение на скръбта, където всяко дихание носи болка. Карас лежеше сгърчен по гръб и около главата му се разливаше кървава локва. Странно блестящите му очи гледаха втренчено към небето, сякаш търпеливо изчакваха да изгреят звездите на някакъв примамлив и тайнствен хоризонт. Но сега очите се завъртяха към Дайър. В тях пламтеше възторг. И може би усещане за победа.

После в очите трепна молба. За нещо много важно и спешно.

— Отдръпнете се! Разотивайте се!

Полицай.

Дайър се отпусна на колене и ласкаво положи ръка върху смазаното, окървавено лице. Беше порязано на толкова много места! От ъгъла на устните се стичаше кръв.

— Деймиън…

Дайър помълча, за да прогони треперенето в гласа си и отново видя в очите на Карас онзи лек, страстен блясък… и топла молба. Приведе се над него.

— Можеш ли да говориш?

Изведнъж Карас вдигна ръка към китката му. Хвана я и леко стисна.

Едва сдържайки сълзите, Дайър се приведе още по-близо, почти докосна с устни ухото на Карас и попита:

— Искаш ли сега да се изповядаш, Деймиън?

Карас отново стисна ръката му.

— Съжаляваш ли за всичките си грехове пред Всевишния Бог?

Ръката бавно се отпусна; после стисна.

Дайър се отдръпна назад, бавно прекръсти Карас и с вълнение изрече словата на опрощението:

— Ego te absolvo…12

Огромна сълза се търкулна от окото на Карас, и Дайър усети как пръстите стискат ръката му още по-силно, без да спират, докато довършваше опрощението:

— … In nomine Patris, et Filii, Et Spiritus Sancti. Amen.13

Дайър се наведе отново над Карас. Изчака. Прогони буцата в гърлото си. После прошепна в ухото му:

— Ти…

И млъкна. Пръстите около китката му изведнъж се отпуснаха. Той се отдръпна и видя две очи, изпълнени с мир… и още нещо — нещо като радост и сбъднат копнеж. Очите все още се взираха, но вече не към този свят. Тук за тях нямаше нищо.

Бавно и нежно Дайър затвори клепачите му. Чу в далечината вой на линейка. Понечи да каже „сбогом“, но не успя. Само наведе глава и заплака.

Линейката пристигна. Сложиха Карас на носилка и докато го вкарваха вътре, Дайър се качи и седна до лекаря. Пресегна се и хвана ръката на Карас.

— Вече нищо не можете да сторите, отче — изрече съчувствено лекарят. — Не се терзайте излишно. Недейте да идвате.

Без да откъсва очи от това грубовато, окървавено лице, Дайър поклати глава и тихо отвърна:

— Не, ще дойда.

Лекарят погледна към задната врата, където шофьорът чакаше търпеливо, и му кимна. Вратата се затръшна.

От тротоара Шарън замаяно гледаше как линейката бавно изчезва зад ъгъла. Чу наоколо гласове:

— Какво е станало?

— Дявол знае…

Протяжният вой на сирената прониза нощта над реката. После внезапно замлъкна.

Шофьорът бе осъзнал, че времето вече няма значение.

Епилог

Юнското слънце нахлуваше в спалнята, докато Крис прибираше в куфара последната блуза. Тя затвори капака, бързо пристъпи към вратата и каза на Карл:

— Добре, това беше.

Швейцарецът влезе да вземе куфара, а Крис тръгна по коридора към спалнята на Ригън.

— Ей, Ригс, идваш ли?

Бяха минали шест седмици след смъртта на свещениците. След потресението. След приключеното следствие. И все пак нямаше отговори. Имаше само догадки и нощни пробуждания с горчиви сълзи. Смъртта на Мерин бе причинена от остра сърдечна недостатъчност. Но Карас…

— Пълна загадка — бе казал Киндерман с хремавия си глас. — Не, не е момичето.

Наистина нямаше как да е Ригън — в онзи момент тя лежеше, вързана с ремъците. Значи Карас сам бе изтръгнал капаците, за да скочи през прозореца срещу смъртта. Но защо? Опит да избяга от нещо ужасно? Киндерман веднага отхвърли тази версия. Ако бе искал да избяга, свещеникът можеше преспокойно да мине през вратата. А и Карас не беше страхливец.

Тогава защо бе скочил?

За Киндерман отговорът започна да се очертава след показанията на Дайър за емоционалните проблеми на Карас — чувство на вина за смъртта на майка му, разколебана вяра. А когато добави към това няколкото безсънни нощи, тревогата и вината за предстоящата смърт на Ригън, демоничните атаки от името на майка му и шокът от гибелта на Мерин, Киндерман тъжно стигна до заключението, че потресен от тия непоносими удари, разсъдъкът на йезуита просто не е издържал. Освен това покрай разследването на смъртта на Денингс детективът бе прочел, че понякога самите екзорсисти биват обсебени, и то при обстоятелства като сегашните: силно чувство на вина, стремеж към наказание плюс силата на самовнушението. У Карас имаше всичко това. Дайър отказваше да се съгласи. Докато Ригън се възстановяваше, той отново и отново се връщаше в къщата да разговаря с Крис, да пита Ригън дали вече си спомня какво е станало в спалнята през онази нощ, но винаги получаваше отрицателен отговор и накрая случаят бе приключен.

вернуться

12

Опрощавам ти (лат.).

вернуться

13

В името на Отца, и Сина, и Светия дух. Амин. (лат.).

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)