От Багдад до Стамбул
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «От Багдад до Стамбул». Краткое содержание книги:
«Преследване в Ориента» е пълно шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5), «Жълтоликия» (том 6).
От Багдад до Стамбул
1882–1888
— С необмислената си припряност можете само да си навлечете повече вреда, отколкото полза — казах аз успокоително. — Седнете спокойно да обсъдим положението! Състезателният кон не винаги е най-бързият!
Не ми беше лесно да ги убедя в правотата си, но най-сетне успях.
— На каква стойност възлиза откраднатото? — осведомих се аз.
— Все още не знам точно — отвърна Шафей, — но сигурно са много, много торби пиастри.
Една торба съдържа в сребро 500, а в злато 30000 пиастъра.
— И ти си убеден, че само Афрак би могъл да бъде крадецът?
— Само той. Съобщението, което ми донесе, беше лъжливо, а само той имаше ключ и знаеше къде са най-скъпите ценности.
— Добре, значи ще имаме работа само с него! Той наистина ли ви е роднина?
— Да. Наистина никога не сме го виждали, но знаехме, че ще дойде, а писмата, които донесе, не бяха подправени.
— Бил ли е бижутер, златар?
— Да, и то много сръчен.
— Познава ли той семействата и отношенията ви?
— Да, въпреки че доста често се объркваше.
— Ти каза, че вчера той е бил на празника и че се върнал много пребледнял. Още като дойде ли беше блед, или това стана, като разбра, че Кара Бен Немзи е ваш гост?
Шафей изненадано вдигна поглед.
— В името на Аллаха, какво искаш да кажеш, ефенди? Мисля, че пребледня едва като му разказах за теб.
— Това сигурно ще ме насочи по следа.
— Де да можеше, ефенди!
— Значи той пребледня, като чу за мен, не дойде, когато свирех на пиано, измисля си някаква болест, защото не е можел да излезе, тъй като бях в двора и можех да го видя, а щом съм се отдалечил, веднага е тръгнал. Халеф, знаеш ли кой е този Афрак Бен Хулам?
— Откъде бих могъл да знам? — отговори хаджията, който досега бе слушал разговора.
— Не е никой друг, а самият Дауд Арафим, който се нарича също и Абрахим Мамур. Тази мисъл ми мина през ума още вчера вечерта, но беше толкова невероятно, че не ми се искаше да повярвам. Но сега съм почти убеден, че не е бил никой друг.
Събеседниците ми онемяха, от ужас и след доста дълго мълчание Якуб, поклащайки енергично глава, каза:
— Това е абсолютно невъзможно, ефенди. Моят роднина никога не се е наричал Дауд Арафим или Абрахим Мамур и никога не е бил в Египет. Вчера ти Мамур ли видя тук?
— Да. Забравих да ви разкажа, защото прекалено много бях зает с мисълта за музиката. Опиши ми този роднина и дрехите, с които е бил облечен вчера, като е отивал на празника!
Това мое искане бе изпълнено с най-голяма точност и се оказа, че не е бил никой друг, а именно Абрахим Мамур. Но двамата търговци не можеха да го проумеят.
— Афрак Бен Хулам никога не е бил в Египет — твърдяха те, непрекъснато. — а и как би могъл чужд човек да се добере до писмата, които той донесе!
— Това са единствените неясни неща; ами ако този Абрахим е взел писмата от истинския Афрак?
— Аллах керим, тогава той сигурно го е убил, за да е в безопасност!
— Това първо трябва да се изясни. От този човек всичко може да се очаква. Трябва да го намерим, трябва да го хванем! Е, виждате ли сега, че спокойното размишление е по-добро от необмисленото бързане. Крадецът или все още се крие в Дамаск, или е напуснал града по най-бързия начин. Трябва да сте готови за второто. Какво би направил ти, Якуб Афарах, ако той вече е избягал?
— Ако знаех посоката, бих го преследвал, докато го намеря дори и ако трябва да отида до края на света!
— Тогава бързо изпрати Шафей в полицията. Нека да направи донесение, за да бъдат блокирани веднага всички порти на града, а освен това през Гута да бъдат изпратени патрули. Освен това да ти извади паспорт, валиден за цялата империя на султана, както и охрана от конни гавази, на чиято помощ да можеш да разчиташ.
— Ефенди, думите ти са много по-добри от моя първоначален гняв. Много по-проницателен си от мен. Искаш ли да ми помагаш и по-нататък?
— Да, Заведи ме в стаята която е обитавал крадецът!
Шафей бързо излезе, а ние останалите претърсихме жилището на мнимия Афрак. Оказа се, че си е тръгнал с намерението повече да не се връща тук, но не можахме да намерим и най-малка дреболийка, която да може да ни даде някакво по-нататъшно указание.
— Никакъв резултат. Трябва да се опитаме да намерим други следи. Ние тримата ще се разделим и ще се опитаме да научим нещо при градските порти от водачите и хората, даващи под наем животни.