Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
— Видеото… Чаршафът зад тях. Счупено стъкло! Зад чаршафа има счупено стъкло. И двамата са живи! — продължаваше да обяснява Грейс.
Нокс се опита да си проправи път напред, за да настигне преследвача й, но тълпата имаше богат опит във възпирането на напористи пешеходци, които искаха да се прередят. Не му позволиха да мине напред.
Влакът доближи до перона и спря. Вълната от нетърпеливи пътници се люшна право към Нокс. Грейс и преследвачът й бяха понесени към един от вагоните. Грейс стискаше здраво пътната чанта, повдигайки я над рамото си. Той я зърна за миг над навалицата.
Емблемата на „Найк“ обаче бе с правилния размер и нямаше смешна извивка в края!
Нокс замръзна на място, опитвайки се трескаво да осмисли случващото се, докато вратите на вагона се затваряха.
Човекът на монголеца погледна към него, подсмихвайки се, доволен от успеха си.
Нокс беше изгубил Грейс от поглед. Грабна телефона си и опита да я набере, но в метрото нямаше сигнал. Погледна надясно и видя охранителя, който се приближаваше към него, държейки радиостанция пред устните си.
Спомените за случилото се преминаха пред очите му като на филмова лента: тя излезе от бутика, носейки първата пътна чанта; след това си проби път през ескалаторите на метрото; сетне премина през охраната; качи се на перона…
Пренави лентата: бутикът, първата чанта, перона, различната чанта…
И тогава осъзна — охраната.
Видя го ясно в съзнанието си: вниманието му бе приковано в Грейс и оранжевия й потник, когато тя бе оставила пътната чанта на гумената лента за скенера…
От другата страна бе взела друга чанта, борейки се с навалицата от пътници, чакащи багажът им да бъде проверен.
От другата страна бе излязла друга чанта!
Промяната бе направена от охраната! Те бяха сменили пътна чанта с друга, за да премине през скенера…
Нокс се обърна и тръгна през навалицата право към охранителя, който не скри изненадата си от този ход. Нокс го сграбчи, заби коляно в слабините му и го прикова към една от циментовите колони. Измъкна радиостанцията от ръцете му и го пусна, оставяйки го да се свлече на земята, превивайки се от болка.
Сетне наведе глава и се устреми обратно през тълпата. Веднъж щом парите бъдеха доставени, Дани щеше да бъде мъртъв.
15:48 часа
Телефонът на Мелсчой иззвъня.
— Жената се качи на влак, линия 2 — докладва Заека. — Аз съм един вагон след нея.
— Отлично. А чужденецът?
— Не успя да се качи. Оставих го на перона.
— Линия 2 — повтори още веднъж Мелсчой.
— Да.
— Оглеждай се за него — предупреди Мелсчой със строг тон.
— Оставих го зад нас, нали ти казвам! — настоя мъжът.
— Оглеждай се за него, Заек. Казвам ти, има шанс и да не си се измъкнал.
22.
16:00 часа
търговска зона „Ксинтианди“
Шанхай
„Ксинтианди“ представляваше модерен търговски център, изграден в напълно реставриран шанхайски квартал в стил 20-те години на XIX век, и заемаше район от осем пресечки, заети от просторни луксозни магазини и четиризвездни ресторанти. Районът представляваше важна туристическа атракция и бе дом на най-богатите и известните. В навечерието на почивните дни преди Китайския национален празник мястото бе шумно и оживено като стадион по време на рок концерт.
Грейс се потопи в този хаос и веднага усети, че въздухът не й достига. Лъхна я цигарен дим и мирис на пот, примесен с дъх на парфюми.
С мъка си проправяше път напред, а тежката чанта на рамото й пречеше допълнително всеки път, когато опитваше да се размине с някой минувач. Започваше да ръми. Провирайки се сред гъстата тълпа, тя се отправи към сладоледената къща „Колд Стоун“ точно зад ъгъла.
Влезе в сладоледената къща, стиснала мобилния телефон в ръка, очаквайки следващото обаждане.
Наложи се да чака дълго.
Екранът на телефона си стоеше все така тъмен. Грейс се молеше мислено да звънне, но никой не й се обаждаше.
Дъждът се усили. Наближаваше буря…
Дали не беше закъсняла?
Огледа се и веднага забеляза двамата униформени полицаи, които бавно се движеха сред гъмжилото от хора.
Дали похитителите също бяха ги забелязали?
Липсата на връзка с Нокс не й даваше мира. Чудеше се кога бе успяла да стане толкова зависима от Джон Нокс.