Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
Стресна се от острия звън на телефон. Отне й няколко секунди, докато разбере, че звъненето идваше откъм пътната чанта. Бръкна в един от страничните джобове и извади мобилен телефон — не беше нейният. В навалицата на претъпкания тротоар някой бе пъхнал телефон в чантата й.
— Да? — отговори тя на мандарински.
— Иди до магазина за дрехи „Робърт де Ниро“ през три врати от мястото, където си. Влез в първата пробна. Дръпни завесата и чакай за инструкции! — изкомандва гласът отсреща, след което разговорът прекъсна.
Грейс тръгна механично в указаната посока. Нокс беше някъде наоколо и я наблюдаваше. Не й оставаше друг избор, освен да последва нарежданията. Проправи си път до бутика, влезе в пробната и дръпна завесата зад себе си. Очакваше, че тук трябваше да остави парите за откупа, преди дори да беше стигнала до метростанцията на Народния площад. Уловка.
Телефонът иззвъня отново.
— Наблюдаваме те — чу да казват тя. Погледна нагоре и видя дупка с назъбени краища, пробита в една от плочите на тавана. Беше достатъчно голяма, за да побере малка камера. — Съблечи се! — нареди гласът. — Свали всичко, веднага. След това си сложи дрехите, които ще намериш тук.
Грейс остави телефона и трескаво се съблече, обръщайки гръб към камерата. След малко гласът заговори отново и тя грабна апаратчето.
— Дръж слушалката близо до ухото си, докато ти кажа! — нареди човекът отсреща. — Сега се обърни. Трябва да видя, че си напълно гола. Quai, quai! Бързо, бързо!
Тя вдигна ръце и се обърна бавно, оставяйки тялото си на показ. Почувства се беззащитна… След това бързо намъкна широките дрехи, които й бяха оставили.
Мъжкият глас й нареди да прехвърли парите за откупа в пътната чанта „Найк“, оставена под пейката в пробната. Искаха да видят преместването на парите от едната в другата чанта и в същото време елиминираха възможността в нейната да бе поставено проследяващо устройство. Това бе последната им проверка преди плащането на откупа. Явно възможността просто да остави парите тук, в магазина, им се бе сторила твърде рискована. Искаха тя да се движи. И да попадне в хаоса и глъчката на метростанцията с много изходи и влакове.
Щом се облече, макар без бикини и сутиен, Грейс бръкна в джоба на работническия панталон, който й бяха дали, и намери вътре сгъната пътна карта. Бяха я накарали да облече и един яркооранжев потник, с който лесно щяха да я различават сред тълпата. Облеклото й завършваше с чифт гумени сандали, които й бяха твърде големи и допълнително щяха да я затруднят, ако решеше да побегне.
— Дръж телефона наблизо! — изкомандва гласът. — Сега тръгвай към метрото.
Грейс излезе от бутика, побесняла, задето се наложи да се съблече чисто гола пред тях, но в крайна сметка успя да се съвземе бързо. Беше изпълнена с решимост да победи похитителите, ала все пак беше напълно наясно, че щеше да се нуждае от помощта на Нокс.
15:15 часа
Човекът на Мелсчой, който на монголски носеше псевдонима Заека заради шестте деца, които беше създал, забеляза магазина за електроника на улица „Нанджин“ и веднага разбра, че той беше важна спирка при плащането на откупа.
— Магазин за електроника — докладва той на Мелсчой по телефона. — Какво по-добро място да се изпрати доказателство за състоянието на заложниците? На витрината има десетки монитори и телевизионни екрани. Сещаш ли се?
Забележката не се хареса особено на Мелсчой.
— Да. Изглежда ми като възможно място за такова нещо. Добре. Остани там! — нареди той.
— Ами ако я видя?
— Последвай я. Какво друго, глупако? Но каквото и да правиш, оглеждай се за проклетия wai guo ren. Той непрекъснато създава проблеми.
15:20 часа
Седнал край прозореца на втория етаж на традиционен китайски ресторант, Нокс, въоръжен с евтин десетдоларов бинокъл, наблюдаваше как Грейс излезе от бутика „Робърт де Ниро“. Тя вдигна ръка и се почеса по главата — това беше уговореният сигнал, че парите все още бяха в нея — изненадващ факт, при условие че пътната чанта, с която излезе, беше друга. Сега вече носеше черна чанта с емблема на „Найк“, но отдалеч си личеше, че е китайска имитация, защото знакът бе твърде голям, а тънкият му край се извиваше абсурдно нагоре подобно на изскубана вежда…