Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Разбрахме, че се каниш да ни напуснеш… — започна Габриела. — Толкова ли е важно за теб да си в отбора?
— Разбира се, че не! — каза раздразнено Джери. — Всъщност, като се има предвид колко зле се представях на състезанията, се учудвам как не ме сменихте по-рано. Явно вие двамата държите много на мен! — последното изречение излезе от гърлото на Джери с почти сподавен плач.
— Ами… — Габриела погледна Алекс, след което реши просто да продължи нататък:
— Тогава какво те кара да искаш да напуснеш?
— Писмото на Кърт! — Джери звучеше почти гневно. — Не просто ме маха от отбора. Пише, че изобщо не ставам за пилот на изтребител и че трябва да се преквалифицирам, като пилот на страйкър или транспортен кораб.
— Това не е толкова лошо! — опита се да го успокои Габриела.
— Не е ли?! Всеки знае, че пилотите на изтребители са каймака на флота. Толкова е унизително…
— Не си прав. Пилотите на страйкъри са също толкова важни, макар че изтребителите обикновено обират лаврите — намеси се Алекс.
— Нищо не печелиш, ако напуснеш флота — допълни Габриела. — Имаш талант и той е в пилотирането на друг тип кораби. Всички го видяхме на упражнението по атакуване на наземни цели. За това ти е писал Кърт. Явно смята, че ще пропилееш таланта си, ако останеш при изтребителите.
— Глупости…
— Джери! — Алекс започваше да се ядосва. — Спомняш ли си как съвсем в началото, когато не се познавахме толкова добре, седяхме с теб и Силвия в едно заведение? Тогава всеки сподели какви са мотивите му да постъпи във флота? Помня, че ти не каза „Влязох във флота, защото повече от всичко на света искам да бъда пилот на изтребител“. Не! Ти каза: „Влязох във флота, защото вярвам, че скоро ще избухне война. И не искам да бъда беззащитен и да гледам безпомощно“. Не беше ли така?
— Беше нещо от този сорт да…
— Е, нека ти кажа нещо. Напуснеш ли флота, ще се случи точно това, от което се опасяваш. Ако останеш като пилот на изтребител, отново ще си безпомощен, защото ще си първият, когото аркусианците ще свалят. Но като пилот на Страйкър, ще имаш огромен принос и може би ще спасиш живота на десетки хора. Готов ли си да отхвърлиш всичко това с лека ръка, само защото думите на Кърт са те накарали да се почувстваш зле?!
Известно време Джери не каза нищо, после промълви:
— Ще помисля. Оценявам вниманието ви, но бих искал да остана сам сега!
Двамата кимнаха и излязоха от стаята.
— Как мислиш, дали го убедихме? — попита Габриела.
— Със сигурност го накарахме да се замисли. Надявам се да вземе правилното решение.
Глава 22 — Перперикон търси таланти
Беше сряда вечерта, след края на занятията. Предстоеше извънредното упражнение, на което командир Кърт щеше да избере новите три попълнения за отбора измежду шестима кандидати. Алекс чувстваше напрежение в гърдите си. Седеше заедно с командир Кърт, Габриела и Райън на дълга маса в хангара с Хигрусите и четиримата чакаха кандидатите да се появят. Приличаха на журито от някое риалити шоу за таланти. Точно в деветнадесет часа, шестимата кандидати влязоха в хангара и се строиха на около два метра от масата. Силвия за първи път носеше синьо-сребристата униформа на „Перперикон“ и изглеждаше ослепително в нея. Останалите кандидати ѝ хвърляха озадачени погледи, защото им бе напълно непозната. Алекс се замисли, че колкото и той самия да се чувстваше напрегнат в този момент, вероятно при Силвия вълнението бе десетократно повече. Съдбата ѝ щеше да се реши в следващите минути.
— Здравейте, Кадети! — започна Кърт. — Целта на това упражнение е да избера измежду вас шестимата най-добрите попълнения за отбора, преди втори кръг на игрите да започне — настъпи тишина, една от онези кратки и драматични паузи, които Кърт обичаше да прави. — Може би си мислите, че ще ви разделя по двойки и работата ще се реши с директни елиминации. Само че на мен целта ми не е да правя шоу, а да избера тримата най-добри. Ето защо реших да изправя всеки един от вас пред еднакво трудно предизвикателство и да избера тримата, които се справят най-впечатляващо.
Отново настъпи кратко мълчание. Алекс внимателно следеше израженията на кандидатите, които издаваха притеснение и обърканост. Той самият нямаше ни най-малка представа в какво ще се състои изпитанието. Най-сетне кърт продължи да разяснява:
— Тук до мен се намират тримата най-добри пилоти в отбора.
При тези думи Алекс неволно се изпъчи малко, опитвайки се да си придаде по-авторитетен вид.
— Те ще пилотират днес своите Хигруси като отбор.
Това беше неочаквано! Тримата се извърнаха към Кърт и в погледите им се четеше нещо средно между изненада и възмущение. Алекс едва се сдържа да не извика „Какво, по дяволите!?!“. Приготвил се бе да стои и да си почива заедно с останалите „Стари кучета“ наблюдавайки зрелището, което шестимата кандидати предстоеше да разиграят, след което евентуално да даде своята оценка за представянето им. Изобщо не си представяше, че ще трябва той самият да пилотира. Явно обаче Кърт имаше различни планове. Не бе взел тримата, за да се допитва до тях. Искаше да използва доказаните им пилотски умения, за да оцени по някакъв начин кандидатите. Командирът продължи да говори, без изобщо да си даде вид, че забелязва изненаданите физиономии на Габриела, Райън и Алекс: