Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Наистина ли?!
— Да, видял е, че ще се трансферираш от „Мадара“. Това е привлякло вниманието му и е разбрал, че си била от техния отбор. Ето защо смята, че би могла да си добро попълнение — обясняваше Алекс. Силвия не каза нищо, а се загледа към водопада. Явно обмисляше възможността.
— Ако го направя, всички от отбора на „Мадара“ ще са напълно убедени, че съм била предателка от самото начало.
— Вероятно е така. Точно затова реших да ти кажа по-рано, за да имаш време да го обмислиш.
— Няма какво да го мисля! — каза решително и почти гневно Силвия. — Те са тези, които се отнесоха зле с мен и ме предадоха! Не им дължа нищо!
Алекс кимна.
— Даже ще се радвам да ги срещна по време на състезанието! Ще се постарая да сваля колкото мога повече от тях! — явно месеците, прекарани във враждебна атмосфера, си казваха думата. Силвия беше натрупала гняв срещу бившите си съотборници и нямаше нищо против да се яви срещу тях на втория кръг от игрите. Сега оставаше да я приемат в отбора на „Перперикон“.
— Как точно ще ни преценява Кърт? — попита Силвия.
— Не ни каза. Тъй като сте шестима кандидати, е много вероятно да ви раздели по двойки и да трябва да се биете. Или може да измисли някакви други изпитания.
— Неизвестността е много изнервяща! — промълви Силвия и се сви до Алекс, който я обгърна с ръка притискайки я към себе си.
— Сигурен съм, че ще се справиш!
Те прекараха още няколко часа заедно, разхождайки се из залесените райони на „Оазисът“. Умишлено избягваха по-оживените места. Алекс смяташе, че ако в момента засекат някого от бившия отбор на Силвия, това само щеше влоши емоционалното ѝ състояние. Едно от местата, където се задържаха по-дълго, беше слънчева поляна насред гората. Там те се упражняваха малко, въртейки чорапни пойове. Алекс показа на Силвия няколко нови движения, а тя, както обикновено, схващаше забележително бързо. Привечер двамата се разделиха. Той я изпрати до докинг-станцията. Официално трансферът ѝ щеше да се осъществи в понеделник, до тогава тя щеше да продължи да живее на „Мадара“.
Алекс се прибра сам в хотел „Звезден Изгрев“, жадувайки за малко почивка след изпълнения с емоции ден. Но уви, драмите все още не бяха приключили. В момента, в който седна пред компютъра и отвори Спейсбук, погледът му веднага фиксира новият статус на Джери, гласящ: „Напускам флота!!!“. Надеждите Джери да приеме с радост новите насоки в кариерата си умряха в този момент. Но той не можеше да напусне! Това щеше да е ужасно. Алекс осъзнаваше, че в този момент е един от малкото хора, които могат да му повлияят. Сети се и за още един.
— Видя ли статуса на Джери! — попита с напрегнат глас по старфона.
— Не, какво се е случило? — Габриела звучеше и изглеждаше уморена.
— Пише, че е решил да напусне флота. Явно Кърт още днес е изпратил съобщенията и Джери не го приема особено добре.
— Глупаво е да напуска! Той има талант, но просто не е за пилот на изтребител.
— Смятам, че трябва да му го кажем. В противен случай може наистина да напусне и после да съжалява.
Габриела се замисли. Личеше си, че не е сигурна дали иска да се замесва в това. Все пак усещаше известно чувство на съжаление за това, че толкова дълго време бе настоявала Джери да си тръгне от отбора и сега този разговор щеше да е най-малкото, което може да направи за него. Пет минути по-късно двамата се срещнаха в коридора на етажа си. Стаите им се намираха близо една до друга.
— Е, хайде да вървим! — подкани Габриела. Двамата достигнаха до вратата на Джери и Алекс позвъни. Нямаше представа какво ще завари. Надяваше се, приятелят му да не е имал време да облепи и стените на хотелската стая със снимки на Габриела, тъй като щеше да се получи крайно неловко. Джери отвори вратата. Имаше неугледен вид, сякаш току-що го бяха извадили от центрофугата. Алекс хвърли крадешком поглед на стаята, стените си изглеждаха незасегнати, което беше добре.
— Здрасти, Джери! — поздрави Габриела.
— О… здравей! — изглеждаше леко смутен. Това може би беше първият път, когато обекта на мечтите му се обръщаше към него по име. Сякаш за момент всички други мисли се изпариха от главата му, но това трая само няколко мига, след което отново изпадна в потиснатото си състояние.
— Как е, братле? — попита Алекс. — Може ли да влезем за момент?
— Добре, влезте… но е малко разхвърляно — двамата пристъпиха.
Леглото действително не беше оправено, но трудно можеше да се каже, че е „разхвърляно“ тъй като в стаята нямаше почти никакви лични вещи. Всичко се намираше натъпкано в два огромни куфара в средата на помещението. Явно Джери не се шегуваше и вече си беше стегнал багажа.