Жулиета
- Автор: Фортие Ан, Фортье Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Жулиета». Краткое содержание книги:
— Prague! — избъбри тя тъпо, но после реагира бързо на предупредителното ми изкашляне и се поправи. — Prague… heim… stadt.
Келнерът изглеждаше убеден, а също и доста влюбен, та бързо отиде да изпълни поръчката на дамата на сърцето си.
— Погледни „Балзана“ — Алесандро ми показваше герба на Сиена, отпечатан на чашата ми за капучино, като си мислеше, че внимавам какво ми говори. — Всичко е просто тук. Черно и бяло. Проклятия и благословии.
Погледнах чашата.
— Това ли означава? Проклятия и благословии?
Той сви рамене.
— Може да означава всичко, което си поискаш. За мен е индикатор на отношението.
— Какво имаш предвид? Чашата е наполовина пълна?
— Не — отговори той сериозно. — Това е инструмент в пилотска кабина. Показва ти, че си с краката нагоре. Когато гледам „Балзана“, знам, че съм застанал правилно.
Той сложи ръка върху моята без да обръща внимание на Джанис.
— А когато погледна теб, знам…
Бързо отдръпнах ръката си, тъй като не исках Джанис да види интимността ни и да започне да ме дразни по-късно.
— Какъв е този пилот, дето няма да знае, че е с краката нагоре? — смених темата.
Алесандро се вторачи в мен, объркан от това, че го отхвърлих така внезапно.
— Защо винаги искаш да водим битка? Не те разбирам.
— Какво точно не разбираш?
— Защо толкова се страхуваш… — Той ме погледна в очите. — … да бъдеш щастлива?
Това беше краят. Джанис не можа да издържи повече и избухна в смях зад немския си пътеводител. И макар да се опита да прикрие смеха си с кашлица, бе очевидно дори за Алесандро, че тя ни бе подслушвала. Той я изгледа враждебно, с което още повече ми хареса.
— Съжалявам — каза той, като извади портфейла си. — Трябва да се връщам.
— Аз ще се погрижа за сметката — уверих го. — Може да изпия още едно кафе. Свободен ли си по-късно? Все още ми дължиш онази история.
— Не се тревожи — отвърна той, като ме докосна нежно по бузата. — Ще си получиш историята.
Веднага щом Алесандро се отдалечи достатъчно, аз се обърнах към Джанис побесняла.
— Наистина ли трябваше да дойдеш тук и да провалиш всичко? — изсъсках разгневено. — Той тъкмо се канеше да ми разкаже нещо. За Лучано Салимбени!
— О, съжалявам — неискрено отвърна Джанис. — Не исках да прекъсвам любовните обяснения на типа, който ти прерови стаята. Сериозно, Джулс, напълно ли си се побъркала?
Тя забеляза, че не й възразих, но тъй като все още не се съгласявах с нея, изохка и метна пътеводителя на масата.
— Да, много е готин. Да, бих искала да оближа колекцията му от марки, но хайде стига! Как можеш да го оставяш да те манипулира така? Щеше да е различно, ако се стремеше само към опашката ти, но нали всъщност знаеш какво наистина иска.
— Всъщност — процедих ледено — не съм сигурна, че знам. Но ти очевидно имаш богат опит с лекета, така че, защо не ме просветлиш?
— Моооля те! — Джанис не можеше да повярва на наивността ми. — Очевидно е, че той се мотае наоколо, за да разбере кога ще започнеш да издирваш гроба. Чакай да позная. Никога не те е разпитвал за гроба и статуята, нали?
— Грешиш! — отвърнах бързо. — Когато бяхме в полицейския участък, ме попита дали знам нещо за статуята със златните очи. Явно няма представа…
— Явно има много добра представа! — прекъсна ме Джанис. — Най-старият номер от правилата — престори се, че нямаш представа.
— Какво намекваш? Той ще чака да намерим камъните и после ще ги открадне, така ли?
Още докато изричах думите, осъзнах, че в тях имаше логика. Джанис вдигна ръце безпомощно.
— Добре дошла в реалността, тъпачке! Съветвам те да зариташ този тип веднага и да се преместиш в моя пансион. Ще го направим да изглежда, сякаш отиваш на летището…
— И после какво? Ще се скрия в стаята ти? Градът е доста малък, ако още не си забелязала.
— Просто ме остави аз да се погрижа за всичко — отвърна Джанис. — И за нула време ще получим резултати.
— Знаеш ли, толкова си смешна, че направо ми се драйфа от теб. Заедно сме в тази история и…
— Сега сме заедно.
— И трябва да ти кажа, че предпочитам да бъда прекарана от него, отколкото от теб.
— Защо тогава не се втурнеш след него още сега? Сигурна съм, че той ще изпълни желанието ти с удоволствие. А междувременно, аз ще отида да видя как е братовчедът Пепо. А ти не си поканена.