Късното шоу

Надяваше се комплиментите за професионалните му качества да омекотят ефекта от това, че го отблъсква.

— Да, разбира се — отвърна той. — Винаги, когато имаш нужда, Рене, ще се радвам да помогна. Все пак помисли. Винаги можем да имаме и двете.

— Благодаря ти, Дийн — отвърна тя.

След като приключи разговора, се върна към снимките. Огледа още веднъж трупа на Трент и стаята на най-долния етаж на обърнатата къща. Видът на тялото и кръвта й даде възможност да прехвърли още веднъж всичко в ума си. Преживя стъпките, които бе предприела, измъкването на китките от връзките, после нападението. Сложи дясната си длан върху лявата китка. Нея бе освободила най-напред, тя беше наранена най-сериозно от свинските опашки. Снимката я накара отново да почувства болката. Но си заслужаваше. Беше жертва. Не беше в състояние да го произнесе дори пред себе си, но повторното мислено преживяване, без колебания и обмисляне, имаше терапевтичен ефект. Беше й нужно.

Можеше и да не чуе името си — толкова бе вглъбена, но някой я викаше от другия край на стаята. Вдигна поглед и видя Димитра Луис да размахва бележник към нея, точно пред кабинета на Макадамс. Луис отговаряше за архива и уликите на отдела и в края на всеки работен ден пускаше в пощата на капитана дневници за веществените доказателства, така че да е информиран за развитието на всеки отделен случай.

Балард стана и отиде да види какво иска.

— Какво има, Димитра?

— Има това, че искам да махнеш торбата, която е в шкафа ми. Не може да я държиш там вечно.

— Какви ги говориш? Каква торба?

— В един от шкафовете ми от миналата седмица се търкаля твоя торба.

— Която Частин трябваше да вземе и да занесе в „Грабежи и убийства“? Трябваше да я вземе още в петък.

— Обаче, както ти казах, все още е в шкафа и е на твое име, не на негово. Искам да дойдеш и да си я вземеш. Трябва ми мястото.

Балард беше озадачена. В този плик за доказателства бяха вещите на Синтия Хадел, келнерката, застреляна при касапницата в „Танцьорите“. Балард си даваше сметка, че тя е случайна жертва, но й се струваше необяснимо защо Частин не е взел вещите й в петък сутринта, когато беше в управлението. Беше му казала за плика. Дори обаче да е бил много зает със свидетеля Зандър Спейтс, пликът би трябвало да бъде взет от куриер в понеделник сутринта и предаден в склада за доказателства в центъра и там да бъде запазен на негово име.

Такава беше процедурата. Луис обаче твърдеше, че не се е случило нищо такова. Че пликът е записан на нейно име.

— Не знам защо е станало така, но ще дойда да проверя след няколко минути — обеща Балард.

Луис й благодари и излезе от стаята на детективите.

Балард се върна при бюрото, събра снимките и доклада за обиска и ги сложи в плик за служебна кореспонденция, за да не са пред очите на всички. После заключи плика в шкафа си и тръгна към стаята за доказателства.