Късното шоу

Балард опита да прогони мислите за Частин от главата си и да се съсредоточи изцяло върху Трент. Прегледа списъка на предметите, иззети от къщата на „Райтуд“. Повечето бяха обикновени вещи, които намират приложение в домакинството или в домашната работилница, но могат да придобият зловещо качество, когато са в ръцете на сериен сексуален престъпник. Неща от рода на лепенка, връзки за кабели, клещи, ски маска. Върхът беше колекцията месингови боксове от чекмеджето на нощното шкафче в спалнята на Трент. Тъй като нямаше някакво подробно описание на боксовете, Балард веднага разрови снимките и намери една на четири чифта боксове в чекмеджето. Всеки беше със свое характерно оформление и от различен материал, но на всички бяха гравирани едни и същи две думи, ДОБРО и ЗЛО. Предположи, че с някой от тези чифтове е била изтезавана Рамона Рамон.

Макар че металните боксове не й бяха нужни, за да бетонира обвиненията срещу Трент, особено след като нямаше да има съдебен процес, това беше някакъв мълчалив момент на прояснение, удовлетворение и увереност, че е постъпила правилно. Единственото й съжаление бе, че няма с кого да сподели този момент. Дженкинс щеше да се появи най-рано след шест часа, а и той нямаше никакво участие в случая. Единствено тя го бе взела присърце.

Забеляза, че Фалцър е включил копия на всички снимки от местопрестъплението, така че се зае да ги разглежда внимателно. Тази фотообиколка на къщата й напомни, че всъщност не беше видяла цялото жилище. Порази я нормалността на всичко там. Стаите бяха обзаведени пестеливо, със старомодни мебели. Единственото, което позволяваше да се направи извод, че снимките са правени в днешно време, беше плоският телевизор на стената в дневната.

Последната снимка в купа беше от най-долната стая на обърнатата къща. На нея беше и Трент in situ — както е бил намерен. По него и на пода имаше повече кръв, отколкото тя си спомняше. Очите му бяха полуотворени. Отдели доста време, за да проучи трупа на човека, когото беше убила. Откъсна очи от снимката едва когато телефонът й иззвъня. Погледна дисплея. Беше Таусън.

— Видя ли интернет страницата? — попита той. — Публикувана е. Добра е.

— Секунда — каза тя.

Извади на екрана страницата на „Л. А. Таймс“. Материалът не беше на първо място, но все пак беше на трето място от началото. Отвори статията, видя името на Джери Кастор и я прочете набързо. Прочетеното й хареса. Особено абзаца за парите.