Ангелите не оцеляват на леда

— Нищо, всичко е наред, благодаря, Александър Андреевич — бързо изрече Антон. — Приятен път.

Някак е странно всичко това… Ако Трушчов е видял именно човека, който заплаши Антон, как може тоя тип да е знаел със сигурност в колко часа ще се прибере Сташис? Следял ли го е? Разбрал е по маршрута му, че майорът се прибира? Може би. Но тогава е трябвало много да се постарае, за да стигне до блока му поне няколко минути преди Антон, за да успее да изчака възможност да влезе във входа, да отвинти крушката и да заеме позиция. Впрочем не, Еля казва, че крушката не горяла още когато тя излизала, а непознатият едва тогава е влязъл. Значи или е идвал тук предварително и се е погрижил да няма осветление, или има съучастник. Човекът, който нападна Антон, е дошъл, осигурил е тъмнината и е чакал някъде наблизо, може би в градинката, може би в бара или в сладкарницата, а може и просто на пейката на автобусната спирка. А някой друг с кола е карал след Антон и като е разбрал, че той се насочва към къщи, е дал знак на първия. Да, най-вероятно точно така е станало.

Е, и кой е бил тоя умник? Сигурно полицаите от Раздори. Решили са да се подсигурят, не им стига, че началството по свои канали вече ограничава Антон. А може и да не знаят за това, може сами да са решили да рискуват. Антон се опита да възстанови в паметта си всички служители на полицията, с които бе общувал, докато бе работил по случая с Ефимова. Много бяха, сред тях имаше и ниски, и слабички. Между другото, следователят, който бе водил делото за пожара в къщата на Маклигини, много точно отговаряше на описанието. И един оперативен работник. Не, май дори двама. Ха иди сега, че разбери кой от тях е бил.