Демон шосе [bg]

Затвори вратата, а те тръгнаха към колата.

— Счупих му тоалетната — обяви Глен в мига, в който бяха отново на пътеката.

Амбър не му обърна внимание и погледна към Майло.

— Вярваш ли му като казва, че не знае къде е баща му?

Майло въздъхна.

— Ами да, всъщност, да. А ми се щеше да не е така.

— И какво ще правим сега?

— … не знам.

— Не можем просто да спрем. След всичко това няма как да спрем. Трябва да има начин да открием бащата на Джейкъб. А каква е тази работа с крилатия звяр?

Глен се намръщи.

— Крилат звяр ли? Има крилат звяр?

— Не може никой да не го е видял да лети и да не го е постнал в някой странен форум за такива работи — продължи Амбър. — Интернет направо лапва такова нещо с парцалите.

— Говорили сте си за крилати зверове? Сериозно ли?

— Приемаш, че Бъкстън продължава да събира душѝ — каза Майло.

— Ами да — отвърна Амбър. — Така де, защо да не го прави?

— Може да е решил, че убийствата на невинни хора не е занимание, което би искал да продължи да практикува.

— Хора, спрете да ходите толкова бързо — обади се Глен. — Още съм слаб.

— А може да му харесва — продължи Амбър. — Убил е сума ти народ, за да стане достатъчно силен и да изчезне. Не виждам как ще е съгласен да изгуби цялата тази сила, а ти? Дори бих казала, че ще иска да става още по-силен.

— Предполагам — бавно каза Майло. — Особено ако очаква Сияйния демон да се появи всеки момент…

— Ето, точно това мисля и аз — възкликна Амбър, щраквайки с пръсти. — Мисля, че не е спрял да убива. Може и да не е през седмица, както каза Джейкъб, но бас ловя, че е често.

— Може ли да забавите, моля ви се — обади се Глен изотзад. — Когато Джейкъб разбере какво съм направил с тоалетната му, ще тръгне по петите ми, а аз съм твърде слаб, за да се защитавам сам. А и не знам как.

— Сигурно няма нищо по въпроса онлайн — игнорира го Амбър. — Или пък го има, обаче е забутано в някоя далечна част на мрежата, която никога не бих могла да открия.

— Ние може би не — отвърна Майло, — но някой, който се изхранва с това… Може и да може.

Майло извади телефона си и набра някакъв номер. Изчака да му вдигнат.

— Едгар, приятелю — каза с усмивка. — Изглежда пак се нуждаем от помощта ти — усмивката му леко посърна. — Не съм сигурен за какво… а, говориш за кесията за барут. А, да, може и да сме я взели по случайност с нас…