Демон шосе [bg]

— Изгуби много кръв — каза Амбър. — Много си емоционален в момента.

— Явно.

— Ще се обърна напред и ще се престоря, че не плачеш, защото не знам как да се оправя с това.

Той кимна, хлипайки.

— Звучи добре.

Тя се обърна и погледна през предното стъкло, а след няколко минути Глен спря да плаче и заспа.

Продължиха през Юта. Но Амбър вече не можеше да търпи влошаващото се състояние на Майло. Кожата му посивяваше с всеки изминат километър. Тя настоя да спрат и той неохотно се съгласи, така че отседнаха в Супер 8 в Грийн Ривър. Амбър спа като убита през тази нощ. На сутринта Глен също беше добавил малко руменина в бузите, Майло изглеждаше съвсем нормално, а Чарджърът блестеше от чистота. Докато се качваха, Амбър я връхлетя усещането, че ги беше чакал.

Тя погледна към белега на китката, който вече не криеше: оставаха 221 часа.

Стигнаха до Крикет Хил, Колорадо, малко след два следобед, после изхабиха още цял час, докато намерят улица Бъркит. Тя ги изведе до покрити с дървета хълмове, а пътят се стесняваше все повече. Накрая се превърна в диря, а дирята секна, и се наложи да слязат от Чарджъра и да продължат пеш. Започна да вали ситен дъжд, но дърветата ги предпазваха през повечето време, а Глен не се оплака, въпреки че все още беше очевидно слаб.

— Грегъри Бъкстън не ми изглежда като човека, който очаквах да е — каза Амбър нарушавайки тишината.

Майло я погледна.

— Което значи?

— Което значи, че е свестен тип — отвърна Амбър. — Поне според това, което разказа Алтеа. Сключил е сделката, за да спаси сина си, и не е наранил никого. Не е като Дейкър Шанкс или… като родителите ми. Как ще го предложим на Сияйния демон сега, като знаем всичко това?

Крачките на Майло бяха дразнещо големи.

— Да го предложиш е най-сигурният ти шанс за оцеляване — каза той.

Тя подтичваше край него, като остави Глен да се мъчи да ги настигне.

— Трябва да има нещо друго. Трябва.

— И какво сега? Искаш да се откажеш ли?

— Не — отговори тя. — Искам да го намеря. Успял е да измами Сияйния демон и да остане жив толкова дълго. Звучи ми като някой, който може да ми помогне.

— Ако Джейкъб ни каже къде е — уточни Майло.

— Какво ще правим, ако не ни помогне?

— Дай първо да го намерим — отвърна Майло. — Каквото стане после, ще стане.

Проследиха пътеката до някаква хижа. Може и да е била здрава някога, гордо изправена и силна насред поляната, и да е внушавала твърдост на всичките дървета наоколо, но бремето и обстоятелствата я бяха изхабили. Сега се беше спихнала като старче. Прозорецът от дясната страна на тясната врата бе тъжно накривен, а от прогнилите дъски на верандата се виеха бурени. Отвън беше паркиран един изстрадал мотор със спукани гуми, който допълваше жалкия вид на хижата.

Амбър и Глен прекрачиха кривата от покрити с мъх камъни, наполовина потънала в листа и последваха Майло до вратата. Верандата скърцаше опасно под тежестта им. Вратата се отвори още преди Майло да успее да почука.