Родени да убиват [bg]

Мобилната лаборатория на съдебна медицина пристигна, с докато мълчаливо се взирахме в ямата. Започна подготовка за прехвърляне на още останки към летището на Преск Айл. Брушар се зае да помага, аз се върнах при групата дървета на периферията на обекта и се загледах в работата на екипите. Беше около три часът и вече подухваше хладен ветрец, развяваше косите на хората с носилките, които шареха между разкопаното и лабораторията. Торбите с костите завързваха за носилките с ремъци, за да предотвратят евентуална повреда при пренасянето. От север залаяха мелезите.

Не всички са умрели тук, мислех аз, дори бях сигурен. Тази земя не е дори и част от дадения им под аренда парцел. Полята, където бяха се трудили Баптистите от Арустук, лежат зад възвишенията, зад къщите и кучешките колиби, а пък техните къщи, вече разрушени, още по-надалеч на юг. Възрастните трябва да са били убити недалеч от селището. Трудно ще да е било на убиеца да ги принуди да дойдат доброволно на предназначеното за заравяне място, още по-трудно да ги контролира, докато са били избивани. Имаше логика в това да бъдат заровени далеч от самата комуна, защото рано или късно на някой неизбежно ще му хрумне да претърси нейните терени. Къде-къде по-удачно място са езерните брегове.

Според статията на Грейс комуната очевидно се разпаднала през декември 1963 г. Зимните снегове са затрупали прясно изкопаната земя, а след пролетното затопляне и последвалото го разтопяване едва ли в калта вече е имало някакви следи от гроба. Земята там е компактна, солидна. Не би трябвало да се срути, но ето на, срути се.

В края на краищата те са чакали много, много дълго време.

Затворих очи и се заслушах, опитах се да си представя какви са били последните им мигове. Светът около мен затихна, виенето на псетата почти заглъхна, шумът на минаващите по шосето коли се превърна в жужене на мушици сред клоните на дърветата над мен. И ето…