![Всяко мъртво нещо [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/9/vsyako-mrtvo-neshcho-bg-download.jpg)
Всяко мъртво нещо [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 954-733-136-1
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Всяко мъртво нещо [bg]». Краткое содержание книги:
„Романът, който надмина «Мълчанието на агнетата».“ Ню Йорк Таймс
„Сензация! Триумф! Името на Джон Конъли често ще се спряга през новото хилядолетие.“ Паблишерс Уикли
„Ханибал Лектър? Нашето момче би го сдъвкало на закуска.“ Айриш Таймс
— Стига — рекох. — Недей повече.
Тогава отвън някой изпищя и този звук разпра тишината. Преди още да сме се усетили и тримата вече тичахме към предната част на къщата.
Флорънс Агиляр се люшкаше на тревата пред дървото и трупа на брат си. Устните й бяха разкривени по детски в отчаяние и скръб. В дясната ръка държеше дългоцевен колт с дулото към земята. Бе облечена в бяла рокля на цветчета, силно напоена с майчината й кръв. Ридаеше безмълвно, но гърдите й сякаш щяха да се пръснат.
Слязохме с Улрич бавно по стълбите. Морфи остана на верандата. Другата двойка полицаи се зададоха иззад къщата, също привлечени от писъка. Бяха с лице към Флорънс, Тусан — малко напред и отдясно. Отляво й бе Те Жан, полуувиснал на дървото. Отстрани безпомощно стоеше Брушар със зигзауер в ръка.
— Флорънс — тихо рече Улрич и прибра пистолета си в кобура — Флорънс, пусни оръжието на земята.
Тя потрепери и се хвана за корема с лявата ръка. Наведе се леко напред и главата и отново се залюля в сърцераздирателна скръб.
— Флорънс — повтори Улрич. — Това съм аз…
Тя извърна глава към нас. От очите й струеше мъка, огромна мъка и болка, и угризения, и гняв, и всички тези чувства бушуваха и се преливаха в нещо неописуемо.
Бавно вдигна колта и го насочи към нас. С ъгъла на очите си зърнах ръцете на ченгетата, които мигом подскочиха нагоре и дулата на пистолетите им зейнаха към нея. Тусан застана в класическата стойка на стрелец с две ръце, нетрепващо в тях оръжие, прицелен в неподвижна мишена.
— НЕДЕЙТЕ! — изрева Улрич и вдигна дясната ръка. Видях, че полицаите извърнаха очи към него и се поколебаха, после отправиха погледи към Морфи, който кимна. Те видимо се успокоиха, но не свалиха оръжие.
Колтът в ръката на Флорънс бавно промени посоката си — от Улрич към мен, а главата й все така продължи да се люлее. Чувах гласа й, тя тихо повтаряше реченото от Улрич:
— Недейте, недейте, недейте, недей…
Изведнъж извърна дулото към себе си, налапа го и дръпна спусъка.
В притихналия нощен въздух изстрелът прозвуча като топовен. Тогава се обади и природата: наоколо птиците се разлетяха, крилата им заплющяха, дребни животинчета се разбягаха в околните храсти, а тялото на Флорънс бавно се свлече на тревата, главата й с грозната дупка — отметната назад. Улрич изтича и падна на колене до нея, протегна лявата си ръка и докосна лицето й, а дясната инстинктивно опипа врата й за пулс. Естествено, напразно. Изведнъж я взе на ръце и зарови лице в окървавената рокля. След малко вдигна глава и устата му зейна в безмълвна болка.
В далечината присветнаха червени светлини. Някъде, още по-надалеч, чух рева на приближаващ се хеликоптер. Мракът сякаш се сгъсти.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Зората в Ню Орлиънс настъпи бавно, тежко и донесе още повече влага. От Мисисипи се носеха силни утрешни миризми. Излязох от хотела и се разходих из френския квартал в напразен опит да избистря мислите в главата си и да прогоня нощната умора. Както и може да се очаква, стигнах до Лойола, а там шумотевицата на трафика се прибави към тягостната влажна жега и в главата ми забуча още повече. Небето бе надвиснало ниско, потъмняло, заплашително; канеше се да вали, черни облаци висяха над града, затиснали жегата като похлупак.
Купих си „Таймс-Пикайн“ от автомат и се зачетох в него, застанал пред кметството. От вестника така смърдеше на корупция, че просто се зачудих как хартията още не е загнила. Двамина полицаи, арестувани по обвинение за участие в наркотрафика; федерално разследване за поведението на участниците в последните сенатски избори; подозрения относно правомерната дейност на бившия губернатор.
Самият Ню Орлиънс, изглежда, въплъщаваше цялата тази подкупност — със захабените си, порутени сгради, мрачния пазар на Пойдра, огромния магазин на Улуърт с надписите „Закрива се“. Невъзможно ми бе да реша дали самият град заразява жителите си или с действията си някои от тях го влекат към разруха и падение.
Шеп Морисън бе построил внушителната сграда на градския съвет скоро след завръщането си от Втората световна война. Естествено, след като бе успял да детронира кмета-милионер Маестри и да поведе Ню Орлиънс в двадесетия век. Някои от старите авери на Улрич все още помнеха Морисън с топли чувства. Може би именно защото при него в полицейския апарат бе разцъфтяла корупцията, ведно с множество видове рекет, проституция и комар. Тридесет десетилетия по-късно полицията все още се опитваше да се отърси от неговото наследство.