Ловът [bg]

— Веднага, Джейкъб. Хвърли ми своя ТОИ.

Той го мята към мен; хвърлянето е идеално премерено. Това го умее. Освобождавам предпазителя и изстрелвам един лъч още преди да съм вдигнал докрай ръката си. Уцелвам Върлината право в носа. Но този ТОИ все още е настроен на най-ниската степен. Върлината само залита леко и пада по гръб озадачен. Вече се изправя и отново се насочва към Джейкъб.

Прехвърлям ТОИ на най-високата степен. Върлината вече почти се е докопал до Джейкъб. Стрелям още веднъж. Лъчът отминава Върлината с около метър встрани. Той се завърта и ми се озъбва. Целя се право между очите му и отправям последния си изстрел. Лъчът минава над главата му, само няколко сантиметра по-високо е. Но временно е заслепен. Или поне за няколко секунди.

— Слезте от камъните! — крещя и хвърлям настрана използвания ТОИ. — Всички слезте веднага. Прегрупирайте се тук долу.

Виждам как хепърите скачат един по един, а лицата им са изкривени от ужас.

Епап се приземява близо до мен. Хващам го за яката и го изправям.

— Къде е твоят ТОИ? — питам.

Той клати глава мрачно.

Следван е от Сиси, която скача от камарата камъни и тегли грубо Джейкъб след себе си. Приземяват се на кълбо; с Епап ги изправяме на крака.

Никой не разполага с ТОИ.

Незабавно започваме да отстъпваме настрани от купчината камъни. Епап грабва изпуснатото от мен копие, а после всички се затичваме.

Ловците също скачат от камъните. Върлината се приземява върху все още проснатата на земята Феерична рокля и отпуснатото й неподвижно тяло омекотява падането му. И тримата ловци имат причинени от ТОИ рани, но болката им само подхранва жаждата за кръв.

— Дейвид, нужен си ни веднага! — изкрещява без посока Сиси.

Ловците заемат приведена стойка и ни погват, надавайки пронизителен вой.

— Къде е той? — пита Епап и се втурва вдясно, за да го търси. — Дейвид!

— Трябва ни ТОИ — крясвам.

— Забрави за тях — отвръща Сиси и посяга към прикрепения на кръста й кинжал. Само след миг кинжалът е освободен и с едно движение тя ме блъска встрани, вдига ръка и замахва от ляво на дясно пред гърдите си. В мига, когато ръката й е напълно опъната с обърната надолу длан, кинжалът отхвърча. Острието му просветва във въздуха. Тя не губи време, за да провери дали е уцелила мишената си; незабавно посяга за нов кинжал, освобождава го и го мята, а после извършва отново движението. Нощният въздух е прорязан от три кинжала, които летят към тримата преследващи ни ловци.