![Търсенето на Светия Граал [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/4/trseneto-na-svetiya-graal-bg-download.jpg)
Търсенето на Светия Граал [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Търсенето на Светия Граал [bg]». Краткое содержание книги:
След време с Дървото се случило и друго чудо. Когато Господ Бог изпратил на земята потопа, предизвикал разрушението на света, защото бил станал много лош, плодовете на дърветата, горите и обработваемите земи изкупили тази лошотия, понасяйки толкова тежко наказание, че оттогава насетне не можели да възвърнат предишната си сладост, а всичко, което раждали, се превърнало в горчилка. Ала сред дърветата, произлезли от Дървото на живота, не се наблюдавал никакъв признак на горчивина или блудкавост в плодовете, нито промяна в предишния цвят.
Тези дървета просъществували чак до времето, когато Соломон, синът на цар Давид, се възцарил и наследил земята от своя баща. Соломон бил толкова учен и мъдър, че успял да усвои всички познания, достъпни за смъртен човек. Той разучил отлично силата на скъпоценните камъни и свойствата на билките, а хода на звездите познавал по-добре от всеки други освен, разбира се, Господ Бог. При все това дори несравнимият му ум не можел да направи нищо срещу великата хитрост на неговата жена, която го мамела, колчем й се приисквало или си давала труд за това. Ала едва ли трябва да се учудваме от такива неща, защото няма съмнение, че ако една жена пожелае да вложи волята и сърцето си в някакво лукавство, никакъв мъжки разум и знания не могат да избегнат нейните клопки. И това не е започнало в наши дни, а още във времената на нашата прамайка.
Като видял, че не ще съумее да се пребори с хитростта на жена си, Соломон се запитал откъде произлиза всичко това, и бил много раздразнен, ала не посмял да направи нищо повече. За това той говори в своята книга, наречена „Притчи“:
Обиколих света, пребродих го така, както смъртният ум би могъл да го изследва, и в цялото това странстване така и не успях да намеря поне една добра жена.
Соломон произнесъл тези думи заради гнева, предизвикан от жена му, с която той бил безсилен да се справи. Опитал се по много начини да разбере дали може да я накара да изостави тази своя склонност, ала се оказало, че това е невъзможно. Щом го установил, започнал да се пита защо жената с такова удоволствие се впуска да дразни мъжа си. Докато разсъждавал, един глас отговорил на въпроса му така:
„Соломоне, ако жена е причинила и все още причинява тъгата на мъжа, недей да си слагаш това на сърцето. Защото ще дойде друга жена, която ще достави на мъжа радост, сто пъти по-голяма от настоящата му тъга. И тази жена ще се роди от твоето потомство.“
Като чул тези думи, Соломон решил, че не е бил прав да кори жена си. Вместо това започнал да разсъждава за неща, които му се били явили както насън, така и наяве, за да разбере дали ще успее да познае истината за своето потомство и неговата стойност. И толкова се задълбочил в тези мисли, че в края на краищата Светият Дух му показал идването на славната Дева, а един глас му разкрил част от онова, което трябвало да се случи. Тогава той поискал да узнае дали с това ще се сложи край на потомството му.
„Не — отвърнал гласът. — Един целомъдрен мъж ще отбележи неговия край. Той ще бъде толкова по-добър рицар от твоя шурей Исус Навин, колкото тази Дева ще бъде по-добра от жена ти. Ето че ти дадох увереност за онова, в което ти изпитваше толкова големи съмнения.“
При тези думи Соломон си рекъл, че е много щастлив, понеже съществуването на неговия род ще приключи с мъж, забележителен със своята добрина и рицарските си достойнства. После се замислил как би могъл да даде знак на този последен свой потомък, че той, Соломон, живял толкова векове преди него, е знаел за неговото появяване. Потънал той в дълбок размисъл, защото не можел да си представи как би могъл да извести на този мъж далеч в бъдещето, че е бил наясно с отредената му участ.
Съпругата му разбрала, че Соломон трескаво мисли над някакъв въпрос, който не може да реши. Тя много го обичала, въпреки че могат да се посочат немалко други жени, които обичат мъжете си дори повече от нея. Ала с вродената си съобразителност не се втурнала да го разпитва веднага, а изчакала да настъпи подходящият за това час. Една вечер, когато видяла, че е радостен и щастлив, а също и че е добронамерен към нея, тя го помолила да отговори на въпросите, които ще му зададе. Той отвърнал, че ще го направи, без да си дава сметка какви мисли се въртят в главата й. Тя тутакси го попитала: