![Търсенето на Светия Граал [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/4/trseneto-na-svetiya-graal-bg-download.jpg)
Търсенето на Светия Граал [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Търсенето на Светия Граал [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре си дошъл, скъпи братко.
Той отвърнал на поздрава му и му казал да седне. Ала в същия миг му нанесъл удар право в гръдта с кривия нож, който държал в ръката си. Така Авел намерил смъртта си от ръката на своя вероломен брат Каин на същото място, където един петък, както гласи преданието, той бил заченат. Всъщност смъртта, постигнала Авел във време, когато на земята имало всичко на всичко трима мъже, е знамение за смъртта на Истинския Разпнат, защото Той се олицетворява от Авел, докато Каин е въплъщение на Юда, заради когото Иисус Христос намерил смъртта Си. Както Каин поздравил брат си Авел, така и Юда поздравил своя Господ, макар че вече бил намислил как да го прати на смърт.
Ето как двете кончини си съответстват една на друга, ако не по значимост, то по знаменателност, защото както Каин убил Авел един петък, по същия начин и Юда убил своя Създател отново един петък — не със собствените си ръце, ала със словото си. Наистина Каин по редица белези олицетворява Юда, защото Юда нямал никаква причина да намрази Иисус Христос. Поводът за ненавистта му бил съвсем неоправдан, непредизвикан от никакво зло у Него, защото нямало как да намери у Него нищо друго освен добро. Той възникнал, защото е обичайно за лошите хора да изпитват гняв и завист спрямо добрите. И ако Юда, върховният предател и подлец, бе намерил у Иисус същото вероломство и предателство, каквито кипели у самия него, той едва ли щеше да Го е намразил, а — точно обратното — именно заради такива проявления щеше да Го е възлюбил, защото щеше да Го е видял такъв, какъвто усещал, че е самият той.
Господ Бог говори за предателството на Каин към брат си Авел в Псалмите чрез устата на цар Давид, който изрича нещо ужасно, без дори да знае защо изобщо го е изрекъл. Обръщайки се като че ли към Каин, Давид казва:
Ти мислеше и говореше зло срещу своя брат и срещу сина на собствената си майка кроеше предателства и клопки. Стори ти това, а Аз замълчах. Тогава ти си помисли, че Аз съм подобен на теб, защото не говоря за тези неща. Но Аз не съм ти подобен и ще те изоблича и накажа жестоко за това.58
Това наказание се осъществило преди още Давид да го е споменал. Именно тогава, след убийството на брат му, Господ Бог казал на Каин:
— Каине, къде е твоят брат?
А той, понеже се чувствал виновен в предателство и вече бил покрил с листа от Дървото тялото на Авел, за да не бъде намерен, Му отвърнал:
— Господи, не знам. Нима съм пазач на брат си?59
— Какво си направил? — прозвучали отново думите на Господ Бог. — Гласът на братовата ти кръв вика към Мен от земята, върху която си я пролял. Понеже си извършил това престъпление, ще бъдеш прокълнат от земята и земята ще бъде прокълната във всички дела, които ще вършиш оттук насетне, защото е поела кръвта на твоя брат, пролята с предателство от теб върху нея.60
Така Господ Бог проклел земята, но не сторил същото спрямо Дървото, под което Авел бил убит, нито спрямо дърветата, произлезли дотогава или впоследствие по Негова воля на земята. Дървото било предмет на велико чудо. Защото веднага щом Авел намерил смъртта си под него, то изгубило своя зелен цвят и станало цялото кървавочервено, като възпоминание за пролятата под него кръв. От това Дърво не можело повече нищо да се роди: всички резници, вземани от него, умирали и не можели да се захванат. Самото дърво обаче продължило да расте и се развива по такъв чудодеен начин, че станало не само най-могъщото дърво, виждано някога на земята, но и наглед най-привлекателното.
Дълго време съхранявало то новия си цвят и несравнимата си красота, за която вече стана дума: не остарявало, не изсъхвало, не повяхвало, само дето от часа, в който кръвта на Авел била пролята под него, то престанало да дава и цвят, и плод. Дърветата обаче, които били произлезли от него преди това, се отрупвали с цвят и давали обилен плод според природата на всяко дърво. Това продължило дотогава, докато човечеството се разраснало и замогнало. Всички потомци на Адам и Ева запазили спомена на Дървото, почитали го и си разказвали едни на други, поколение след поколение, преданието как тяхната прамайка го била посадила. Стари и млади намирали при него умиротворение и когато били налегнати от мъка, идвали тук да потърсят утеха, защото било наречено Дърво на живота и възвръщало на всички спомена за предишната радост. И както самото то растяло и се разхубавявало, така и всички произлезли от него преди убийството на Авел растения — и белите, и зелените — също процъфтявали. И нямало на грешната земя същество, притежаващо такава дързост, че да откъсне било клонка, било листо от него.
58
Вж. Псалми, 50:20-21.
59
Вж. Битие, 4:9.
60
Вж. Битие, 4:10-12.