Епидемия в рая [bg]

— Веднага забелязахте двойствеността, нали? И е точно така — Гласа НЕ ЗНАЕШЕ НИЩО за онова, което ставаше в ангелската колония на Земята. Да, той има ясновидски дар и ако искаше, без проблеми можеше да ме разкрие. Но за щастие Гласа има такъв принцип — да не се натоварва. Ако дойде и види вече РЕШЕН проблем, няма да се впусне да изяснява какво е станало в действителност, защото НЯМА ВРЕМЕ. Ще ми благодари, ще ми даде нови властови правомощия и всичко ще си остане, както е било. А сега ме извинете — Гавраил погледна делово часовника си, — разполагам с много малко време и в известен смисъл вече удари часът да умрете. Защото тепърва ще трябва да измисля и версия къде сте се дянали най-внезапно. Аз съм страхотен креатив, но за това също е нужно време.

Малинин отново опипа главата си — вече не му течеше кръв.

— Вашблороде — прошепна. — Момчето май се изприказва, вече имаме цялата информация. Хайде веднага да станем и да му набием канчето.

— Много съжалявам, братле, но това е невъзможно — отвърна Калашников. — Той разполага с телекинеза, а освен това има и меч. Оценявам храбростта ти. Ако искаш, стани сам, а аз ще те подкрепя морално, не се съмнявай в това.

— Това е — разстрои се Малинин. — Какъв е тоя ден днеска? Вече ме цапардосаха по главата, спи ми се, а сега ще трябва и да убивам. По-лош ден е имал само Бекъм.

— Това не ми харесва и на мен, братле — подкрепи го Алексей. — Но нали виждаш, какво да се прави? Патроните му няма как да свършат, няма как да го цапардосаш по главата. Трябваше за всеки случай да отработим още един вариант.

— Че откъде да знам какво ще стане? — тросна се Малинин. — Уж изпълнихме всичко точно както е дадено в кримките, а пък сега пак ще трябва да умирам? Лично аз, вашблороде, не съм във възторг от вас. Толкова ли трудно беше да му ударите един креатив?

— Прощавай, братко — разпери съкрушено ръце Калашников, — но кой е очаквал такова нещо? Чакай малко. Току-виж ей сега вдигнал меча над главата си, а пък той вземе, че се забие в тавана и тогава ние кааааааато…