Йерусалимска загадка [bg]

Зина пак се обърна към мен.

— Марк смята, че двамата с теб можем да ги убедим, че сме на тяхна страна — каза тя. — Иска да говорим с тях.

— Кого търсят те? И какво е направил този човек, за да го издирват така настоятелно? — попитах.

Тя се наведе към мен.

— Търсят един мъж, който е наел брата на онази жена и приятеля му — отвърна и кимна към жената, която бе яздила пред нас. — Мъжът дошъл в селото рано миналата година. Говорел перфектен арабски, твърдял, че иска да им помогне. Брат й живеел в Англия тогава, в Лондон. Тя дала на мъжа телефонния му номер. След няколко месеца брат й изпратил у дома много пари. Това станало миналата пролет. Ала преди седмица брат й бил намерен мъртъв в Амстердам. Тялото му било изгорено по ужасяващ начин. Смятат, че тези неща са свързани.

— Но защо са тук посред нощ?

— Мъжът се е върнал. Някой го е видял снощи, докато обикалял навън да търси изгубени овце. Оттогава яздят из тези планини и го дирят. Цялата долина е осеяна с пещери. Те са идеални скривалища, защото хората избягват този район. Смятат, че мъжът може да е разбрал за това от брат й.

Това би обяснило много неща. Можеше Изабел и Сюзън да са били преместени в някоя пещера в този район вчера. Всичко звучеше логично.

Почувствах облекчение. Изабел можеше да е жива. Бях прав да не губя надежда. Затворих очи и изрекох една молитва.

Дано да е вярно.

Много пъти си бях представял как умира по ужасен начин, но всеки път пропъждах тези мисли. Огледах се. Трябваше да убедя палестинците, че не сме им врагове.

Стреснах се от някакъв шум, наподобяващ тихо бръмчене. Погледнах нагоре. Още бе тъмно. Сигурно беше най-тъмната част от нощта. Звездите приличаха на блещукащ килим от светлинки, а Млечният път се виждаше като ясна пътека. Звукът идваше отнякъде над хоризонта и се усилваше. Не приличаше на рева от онзи хеликоптер. Шумът беше от нещо много по-голямо.

Всички погледнаха към небето.

Тогава ги видяхме. Тъмни сенки. Не само един самолет прелиташе над нас. Бяха много. Нищо друго не можеше да издава такъв шум. И преди бях чувал тътена на пресичащи небето бомбардировачи и изтребители — във военновъздушната база, където бе назначен баща ми в Англия. И знаех, че е немислимо да се провеждат учения с много самолети над населени зони. Имаше само едно възможно обяснение.

За какво друго щяха да летят толкова много самолети в нощта, ако не заради война?

Дали израелските военновъздушни сили бяха тръгнали на мисия?

Те имаха няколко изтребителя F15 и F16, които можеха да атакуват почти навсякъде в района. Но къде можеха да отиват? Към Иран? Египет? Дали някой генерал бе прекосил границата, предизвиквайки атака над Израел?

Дали това бе началото на голямата регионална война, която щеше да повлече всички ни към Трета световна?

Вятърът се усили. Той свиреше през ниските храсти около лагера. Воят му звучеше така, сякаш някой вълк повтаряше звуците, заглъхващи в небето.