Убийство в Ню Йорк [bg]

Петдесет и девет

Ламартин, близо до Леон има дълга и пъстра история. Оригинално убежище за душевноболни, той се е ползвал от Гестапо през войната като център за разпити. Сега е затвор. В него са затворени някои от най-опасните европейски престъпници, включително, по ирония на съдбата, някои от същите онези нацисти, чиито жертви някога са били измъчвани тук. Вероятно заради близостта си с управлението на Интерпол, той се бе превърнал в нещо като международен затвор.

Доктор Констанс Литмън пристигна тук в една мразовита сутрин в началото на декември, както много други бяха правили преди нея, за да проведе разпита. Тя беше заведена в малка, боядисана в пастелни тонове стая, където някога разпитващите са използвали парчета от гумени маркучи, вани, пълни с екскременти и урина, тояги и уреди за смазване на пръсти. Тя донесе писалка, хартия, малко записващо устройство и стек цигари.

Доведоха Кристиан Воглер. Той бе облечен в затворническо облекло, свободни джинси и дочена куртка. В едната си ръка той носеше пакет „Де Гол“ и запалка.

— Донесох ви още цигари — каза тя. — Чух, че сега пушите.

— Всички пушат тука — каза той. — Тук не е като в Америка.

Той седна срещу нея.

— Добре ли се отнасят с вас?

Той сви рамене.

— Поносимо е.

Тя запали цигара и му подаде запалката.

— Имам едно предложение, Кристиан.

— Моля?

— Трябва да се реши въпросът в коя страна ще ви съдят. Може да е в Америка, но може и да е тук. Мисля, че тук за вас е по-добре. Спомняте ли си за Джефри Дамър, убит от своя съкилийник? Тук са по-цивилизовани. Обзалагам се, че могат даже да ви сервират това ужасно кафе.