Убийство в Ню Йорк [bg]

Тя кротко позволи да я вземат от полицейското управление и да я настанят в таксито. Кристиан галеше косата й и тихо тананикаше.

— Съкровище мое, мое съкровище. Но ти какво си помисли?

На връщане той спря таксито, за да направи някои покупки в аптеката и в гаража до нея. Когато се върна в колата, носеше в ръце голяма чанта.

В хотела той затвори тяхната врата и пусна вода във ваната. Клер чакаше вцепенена, докато тя се напълни.

— Ела тук — повика я нежно той. Тя отиде в банята. Той разбъркваше с ръка водата. — Нито е топла, нито студена. — Тя покорно се съблече и стъпи във ваната. Водата обаче беше студена и раната на бедрото я заболя. Тя легна и той започна да я мие нежно, както го правеше, когато се любеха за първи път, сапунисваше косата й и я изплакваше. Когато свърши, й донесе бутилка абсент.

— Пийни това.

Тя изпи голяма глътка.

— Това ще премахне болката — каза той. Тя не знаеше дали той имаше предвид болката в бедрото й или болката от нещо, което щеше последва.

— Не съм го разбрала съвсем правилно, така ли? — попита тя. — Мислех, че Стела беше тази, на която й дойде много и която беше уморена от обожаването ти. Но беше ти, а не тя, който искаше да сложи край. Като Бодлер, който намирал, че е по-лесно да се прекланяш пред богиня, отколкото да обичаш жена. Тя обади ли се в апартамента от хотела? Така ли разбра къде беше тя през тази нощ? Ти вече ми каза, че си ровил в нейния имейл.

Той я гледаше с израз на безкрайно съжаление.

— Беше повече от това — каза той спокойно. — Беше някоя, която аз срещнах. Една непозната, едно момиче в бара. Тя ми четеше един от моите преводи и гласът й… Беше изключителен момент, откритие, завършено и неповторимо. Ето тогава разбрах, че със Стела е свършено.

— Ти я уби. Ти отиде в хотелската стая и я уби.

— Да — каза той. — Да, убих я. И тогава тя отново беше съвършена.