Проектът [bg]

— Но Негово Светейшество ни каза — възрази Джил, — че разполага с огромен запас от знания, осигурени от Изследователите. Останах с впечатлението, че дори не е започвал да го систематизира. Не може ли да продължи да работи с онова, което има на разположение? Ако иска да се заеме с това, а според мен наистина го желае, с всичкия запас от знания…

— Не разбираш ли? — прекъсна я Тенисън. — В този случай той ще се озове на улица без изход. Много от информацията, с която разполага, никога няма да влезе в употреба. Може да продължи да я пресява до безкрай и пак по-голямата част от нея ще остане неупотребена. За да продължи успешно работата си, за да се движи напред, онзи запас от знания, за който говори, трябва да нараства. Както трупаме дърва за огрев. Това може да се окаже невъзможно, защото ако теолозите победят, след няколко години вече няма да има Изследователи. Онези, които са живи днес, ще измрат и няма да бъдат привлечени нови, които да заемат местата им. Клонингите няма да бъдат обучени и Информационната програма ще бъде прекратена. Такъв ще бъде краят й.

— А след като веднъж бъде прекратена, на всичко ще бъде сложено край.

— Точно така — кимна Тенисън. — Джил, ние седим тук, изправени пред предстоящата гибел на един от най-амбициозните изследователски проекти, които Галактиката е познавала. Бог знае какво количество информация ще бъде загубено. Никой не би могъл да прецени какви последици ще има подобен провал за роботите и за хората. Включвам и човешките същества, защото онова, което принадлежи на роботите, принадлежи и на хората. Можем да мислим за тях като за две различни раси, но те не са. Роботите са наследили толкова от хората, те са част от нас. Те принадлежат на нас и ние на тях.

— Джейсън, трябва да направим нещо. Ти и аз. Единствено ние двамата.

— И Екюър.

— Да, и Екюър, но мисленето му е повлияно в значителна степен от Ватикана.

— Предполагам, че си права. Той е засегнат по-малко от другите хора в Края на Нищото, но все пак е засегнат. Все пак е служител на Ватикана.

— Джейсън, трябва да действаме, но как?

— Не зная, скъпа. В момента нямам ни най-малка представа. Ако можехме да достигнем до Рая…

— И да донесем някакво доказателство оттам. Трябва да донесем доказателство.

— Да, без него никой няма да ни повярва. Но сега не трябва да се тревожим за това. И без друго не можем да отидем там.

— Хрумна ми нещо!

— Да, какво?

— Ами ако наистина това място се окаже Рая? Ако Мери наистина е била права?

— Рая не е място. Рая е състояние на ума.

— Не, Джейсън, остави това сега. Просто повтаряш една фраза, а тя не е нищо повече от дръзко съждение. Разказах ти за съществата от света на уравненията. Споменах, че може би е възможно те да оперират с променлив логически модел. Ами ако цялата Вселена работи с такъв променлив логически модел? Нима това не би направило нашите човешки предубеждения невалидни? Възможно ли е да грешим до такава степен?