Небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесните господари». Краткое содержание книги:
Когато вратата се отвори отново, ярката слънчева светлина заслепи Джан. Смрадта на гъбичките я блъсна в носа, тя се задави. Струваше й се примамливо да нахлупи качулката, но се страхуваше да не ограничи зрението и слуха си. Искаше да бъде нащрек за всеки признак на идващия Езекиил.
Алеята сред камъните беше пуста. Предпазливо излезе от асансьора с готовия за стрелба лазер в ръце. Беше преметнала през рамо автомата с експлодиращите куршуми. Бавно се върна по стъпките си отпреди деветнадесет дни, вече виждаше мястото, където умря Майлоу. Задържа се при големия бял камък. Очакваше кибероидът да изскочи с крясък всеки миг.
Полека продължи напред. От Майлоу бяха останали само костите. Животните бяха изяли останалото, а след тях насекомите бяха почистили костите до последната клетка.
Костите блестяха.
Тя клекна до тях. Не бяха нормални кости. Сякаш са ги направили от метал и някакво друго вещество. Страшните удари не бяха повредили нито една. И черепът на Майлоу беше цял. Проблясваше в синьо като другите кости.
Опипа го с пръсти. Внезапно се реши, пъхна пръст в една от очните кухини и го вдигна. Беше много лек. Тя стана, обиколи с внимателен поглед близките дървета, свали раницата и пъхна черепа вътре. Нагласи отново раницата и тръгна към града.
Към средата на следобеда наближи крайните квартали. По пътя не се случи нищо особено, ако не се брои срещата с голямо влечуго. Трополеше тежко през дърветата към нея, но тя натисна спусъка на лазера и чудовището с грохот се смъкна в потрепваща купчина плът, преди да я доближи на петдесет фута. Не видя Езекиил, но Джан не можеше да се отърве от усещането, че е някъде наоколо. И върви след нея.
Покрайнините на града се състояха от развалини на къщи сред твърде обширни собствени паркове. Джан забеляза, че тук гъбичките не растат в такова изобилие, както в гората. Спря да си почине и седна на остатъците от каменна стена. Подпря лазера до себе си, извади манерка от раницата и освежи устата си.
След няколко минути реши да продължи, но преди това закопча качулката на главата си. Може и да не я предпази от нищо или пък беше закъсняла и някоя от епидемичните зарази вече разяжда тялото й, но бе по-добре да не рискува.
Джан често се оглеждаше, ръцете й напрегнато стискаха лазера. Нямаше да позволи нито на Езекиил, нито на нещо друго да я изненада. От време на време вдигаше очи нагоре, но в ясното небе не се появяваше Небесен господар.
С навлизането навътре в града гъбичките ставаха все по-оскъдни. Като че и тези отвратителни израстъци отбягваха мястото, олицетворяващо ужаса на безмилостната смърт. Задушаваше се в качулката, по лицето й се стичаше пот, но упорито не я сваляше.
По-късно щеше да мисли какво да прави, ако ожаднее прекалено или поиска да се изпикае.
Сега минаваше покрай превозни средства. Някои имаха колела, а други не, чудеше се как ли са се задвижвали. Понякога поглеждаше вътре. Нямаше следи от отдавна мъртвите собственици освен някое и друго парцалче от дрехи. А тапицерията на седалките беше като нова.
Сградите тук бяха по-високи и по-нагъсто разположени. Джан и сега виждаше горната част на „Скайтауър“, забита във висините, но не й се струваше, че приближава. Започна да се притеснява, слънцето скоро щеше да залезе.
Стъпките й по странното покритие на улицата отекваха многократно сред стените. Тя ходеше по средата на улицата и нервно оглеждаше тъмните рамки на входовете и слепите прозорци. Увереността й, че я наблюдават, ставаше по-силна. Джан спря и се заслуша. Поне Езекиил би усетила по тежките му стъпки. Но не се чуваше никакъв звук. Тя пак закрачи. Търсеше спокойствие в здраво стиснатия лазер.
Слънцето потъна зад високите сгради. Дълги сенки запълниха изкуствената долина, по чието дъно пъплеше. Толкова й се искаше Майлоу да е с нея въпреки всичко, което мислеше за него. Сети се за черепа му в раницата, недоумяваше защо реши да го вземе. Може би защото дължеше нещо на паметта му?