Небесните господари

— Майлоу — каза тя като замаяна. — Той го направи. Той не беше човек. Кой знае как са променили семето му онези генинженери и какво е могъл да причини на тялото ми. — Тя се вкопчи в Сирай, в очите й се мяташе паниката. — Какво да направя?

Без да се замисли, Сирай отвърна студено:

— Убий го.

Джан разтърси глава.

— Не. Не мога да направя това. Ще трябва да го родя. Моля те, Майко богиньо, нека е момиче!

Час по-късно Джан се беше поуспокоила. Седеше сама в командния пункт. Карл и Ашли управляваха Небесния ангел, нямаше нужда от екипаж. Рееше поглед над пустинята към чудноватите плоски хълмове на хоризонта. Небесният ангел търсеше „Господаря Матаморос“, който властваше в земите, южно от територията на „Господаря Панглот“. Карл предвиждаше, че срещата наближава и Джан искаше умът й да е ясен, когато се появи Небесният господар.

Вече се примиряваше с мисълта за това, което носеше в себе си. Даже ако роди момче, не всичко е загубено. Нали ще има и нейни гени, не само на Майлоу. Все пак възможно беше да не прилича по нищо на Майлоу.

Сети се за черепа на Майлоу, държеше го в шкаф в своите стаи. Сякаш виждаше ухилените челюсти. Наглостта на Майлоу не изчезваше и със смъртта му, но това само втвърдяваше упоритата й решимост.

Ще го победи.

Трябва да успее, заради Минерва.

— Не усещам… болка — прошепна тя.